Киселова разказа историята на един от първите записали се доброволци през април 1877 г., когато е обявена войната – 17-годишният Димитър Петков от тулченското село Башкьой, Северна Добруджа, който на 11 август 1877 г. участва в боевете на Шипка. Привечер, когато патроните свършват, а опълченците започват да хвърлят камъни по турците, под силния обстрел на противника той е изпратен да донесе патрони. Не след дълго се връща на кон, натоварен със сандъци с патрони и простреляна в дланта лява ръка. По-късно руският император Александър Втори посещава болницата, в която е Димитър, лично говори с него и му връчва Георгиевски кръст „За храброст“, посочи Киселова.
В сраженията участват и 1000 цивилни жители на Габрово, за чиито принос свидетелства военният кореспондент на английския вестник „Дейли нюз“ Арчибалд Форбс пред руския дипломат граф Николай Игнатиев, посочи тя. Участието на опълченците е решаващо за хода на войната, отбеляза Киселова.
Русия е водила много войни – успешни и не толкова. В руската история поредната война от 1877-78 г. е сред най-справедливите, нарекли сме я освободителна войната, тя завършва на 3 март по нов стил. Антибългарските международни фактори се опитват да заличат нейните резултати още в Берлин през юли 1878 г., каза Наталия Киселова.
Последните десетилетия тече тих целенасочен процес на историческа дегероизация на борбите ни за национално освобождение, понякога по-брутално, друг път по-приглушено, но винаги с ясни цели да се посегне на националното самочувствие на българите, да им се внуши усещане за безизходица, да се откажат от представата, че можем да бъдем господари на съдбата си, коментира председателят на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“.
Свободата на България идва в битките по време на Руско-турската освободителна война, която е водена по волята на Русия в нашите земи, посочи Киселова. По думите ѝ, в нашите земи още лежат костите предимно на руснаци, офицери и войници. Затова нека на 3 март, когато сведем глава пред освободителите, наистина да стоим далеч от страха и малодушието, да помним, защото докато я има България, ще честваме и Трети март, заяви Наталия Киселова. „Да живее България!“, завърши декларацията тя.