От декар шафранов минзухар се добиват около 100 грама от една от най-скъпите подправки, каза производител от новозагорското село Съдиево

В новозагорското село Съдиево Николай Николов отглежда шафранов минзухар върху около един декар. В интервю за БТА той разказа, че работата е трудоемка, а пазарът – труден, но за него това е занимание, което съчетава интерес към природата, търпение и желание да създава нещо различно.
Всяка есен, когато дъждовете дадат достатъчно влага на почвата, в градината му започва да се появява едно от най-ценните цветя в света – шафрановият минзухар. Зад всеки грам от подправката, известна като червеното злато, стоят часове ръчен труд и внимателно събиране на цветовете.
Николoв се занимава с отглеждането на шафранов минзухар от близо осем години. В началото засажда около един декар, а днес това количество е напълно достатъчно за нуждите му. „Занимавам се с шафранов минзухар близо седем-осем години. На първо време сме засадили около един декар и сега за нашите нужди ни е достатъчно това, което добиваме като продукция“, каза Николов.
Количеството шафран, което може да се получи от насажденията, зависи от възрастта на луковиците и условията през годината. През миналата година добивът на Николов е бил около 100 грама, а тази есен очаква да достигне приблизително 200 грама. Увеличението е постепенно, но не може да продължава безкрайно. След определен период луковиците трябва да бъдат извадени от почвата и разсадени отново.
Шафранът е сред най-скъпите подправки в света. Цената му се обяснява не само с неговите качества и специфичен аромат, но и с изключително трудоемкото производство. За разлика от много други земеделски култури, при шафрановия минзухар няма механизиран начин за събиране на най-ценната част.
Всяко цветче трябва да бъде откъснато внимателно, а червените близалца – отделени едно по едно. Именно те се използват като подправка. „Това е много трудоемко. Човек трябва да се наведе и да къса всяко цветче едно по едно. Няма механизиран начин“, каза производителят.
Трудността при добива е и една от причините Николов да смята, че шафранът трябва да се продава на по-висока цена. Според него стойността от 15-20 евро за грам би била по-справедлива спрямо вложения труд. В действителност обаче пазарът е сложен, а конкуренцията – сериозна.
„Много хора се занимават с шафран и предлагат ниски цени – по пет-шест евро на грам. Това прави пазара труден“, каза Николов. В момента той продава продукцията си основно в България. Има желание да намери възможности за реализация и в чужбина, където подправката е по-търсена и цената ѝ може да бъде по-висока, но засега не е открил подходящ начин.
Шафранът е подправка с характерен вкус и аромат, които трудно могат да бъдат сравнени с нещо познато. Според Николай Николов усещането е индивидуално и всеки човек го възприема по различен начин. „Вкусът е много специфичен. Аз поне не мога да го опиша с някакъв познат вкус. По-скоро ми напомня на лек нагар, на нещо опушено“, разказва той.
В домакинството му шафранът намира място в различни рецепти. Използва се за приготвяне на шарена сол, добавя се към печени картофи и други ястия. Николай Николов публикува и рецепти на своята страница в интернет, за да показва различните възможности за употреба на подправката.
Той предупреждава, че с шафрана трябва да се внимава, защото ароматът му е силен и не се харесва на всеки. „Трябва да се слага много малко, особено когато е чист шафран. Ароматът му е силен и остър“, уточни производителят. Той е експериментирал и с приготвянето на мъфини с шафран, които са били представени на изложение и са получили добри отзиви. 
Приложението на шафрана не се ограничава само до кухнята. Николов го използва и за приготвяне на тинктура, която според популярни твърдения има благоприятно действие върху зрението и нервната система. Производителят каза, че я използва и се чувства по-енергичен.
Подправката намира място и в козметиката. Отскоро производителят работи съвместно с жена, която предлага сапуни с шафран. Николов я снабдява със суровината, а готовите продукти се реализират на пазара. Шафранът се добавя към сапуните заради аромата и предполагаемите му благоприятни свойства за кожата. Така малкото насаждение в Съдиево осигурява не само подправка за храната, но и суровина за козметични изделия.
Шафрановият минзухар е растение, чието развитие зависи силно от времето. Цъфтежът започва след валежи, обикновено през есента. Най-често цветовете се появяват през септември и октомври, но липсата на достатъчно влага може да забави процеса.
Тази година дъждовете са закъснели и цъфтежът е започнал приблизително месец по-късно от обичайното. Това създава притеснения за реколтата, тъй като температурите вече се понижават и започват да падат слани.
Николай се надява цветята да успеят да се развият и да дадат очаквания добив. По думите му най-добрата реколта досега е била през миналата година, когато през септември е имало достатъчно валежи.
За отглеждането на шафранов минзухар са подходящи песъчливо-ливадни почви, с примеси от червена глина, както и терени с наклон. Тези особености на почвата и релефа са важни за развитието на растението.
В Съдиево Николай Николов е единственият, който се занимава с тази култура. По думите му няма други производители нито в селото, нито в Новозагорско.
Шафранът не е основният поминък на Николай Николов. Той ходи на редовна работа, а в свободното си време се занимава и с дърводелство – още едно негово хоби. Завършил е средно образование в Нова Загора със специалност, свързана с монтажа на стругове и фрези. Интересът му към различни дейности обаче го отвежда и към земеделието.
Отглеждането на шафранов минзухар изисква постоянство, особено през краткия период на цъфтеж. Тогава работата е най-интензивна и не може да бъде отложена. Цветовете трябва да бъдат събрани навреме, за да се запази качеството на подправката, каза още Николов.