Отбелязваме Деня на дипломатическата служба в България

Днес отбелязваме Деня на дипломатическата служба на България – датата, на която през 1879 г. с Указ №1 на Княз Александър I Батенберг е създадена първата структура на българската външнополитическа администрация, се посочва в информация на сайта на Министерството на външните работи.
Оттогава до днес българската дипломация последователно защитава националните интереси на страната и допринася за утвърждаването ѝ като достоен и уважаван член на международната общност, отбелязват от външнополитическото ведомство.
В продължение на 146 години българските дипломати са работили за: укрепване на държавния суверенитет и териториалната цялост на България; присъединяването на страната към ключови международни организации и инициативи; изграждането на отношения на приятелство и сътрудничество със страни от целия свят; подпомагането на българските граждани и общности зад граница. 
Деветнадесети юли е утвърден като Ден на българската дипломатическа служба от министъра на външните работи Надежда Михайлова с резолюция от 21 април 1999 година, припомня БТА.  
Първите дипломатически агенти на България са Драган Цанков, Евлоги Георгиев и Димитър Кирович, а през 1883 година в Петербург е назначен Константин Стоилов.
След Съединението през 1885 г. за дипломатически представители са назначени и във Виена - Григор  Начович, в Атина - Петър Димитров, в Париж - Иван Гешов и в Цетине - Спас Константинов.
Съгласно утвърдения от княз Фердинанд на 14 декември 1897 г. Правилник за организацията на Министерството на външните работи и изповеданията, първокласни дипломатически агентства на България са тези в Истанбул, Виена, Петербург и Париж, а второкласни - в Букурещ, Белград, Атина и Цетине.
До провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. българските дипломатически представители се наричат "дипломатически агенти", а чуждите - "дипломатически агенти" и "генерални консули". С обявяване независимостта на страната и признаването й от Великите сили, българските представители в чужбина и чуждите представители в България стават "извънредни пратеници" и "пълномощни министри". 
С указ на цар Фердинанд от 21 май 1909 г. българските дипломатически представителства в чужбина се преименуват в "легации". След подписването на Парижкия мирен договор през 1947 г. българските дипломатически представители в чужбина и чуждите в България се назовават "извънредни и пълномощни посланици", а легациите - "посолства".
В навечерието на Втората световна война България има дипломатически отношения с 32 държави. Към 1979 г. страната ни поддържа дипломатически отношения със 109 държави, а към 1993 г. - със 142 държави. 
Съвременните дипломатическите отношения се уреждат с Виенската конвенция за дипломатически отношения от 1961 г., ратифицирана от България на 19 октомври 1967 г., и с Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г., ратифицирана от страната ни на 25 май 1989 г.
БТА предостави безвъзмездно своя шрифт ЛИК на МВнР в навечерието на Деня на дипломатическата служба на 17 юли. Договорът, уреждащ правата за шрифта, беше подписан от генералния директор на БТА Кирил Вълчев и министъра на външните работи Велислава Петрова-Чамова в Националния пресклуб на агенцията в София.
БТА започва като подразделение на МВнР и се помещава в сегашната централна сграда на Българската академия на науките , припомни Вълчев при подписването. Дипломати са били и първите кореспонденти на БТА, посочи още Вълчев и добави, че такъв е бил Йордан Йовков в Букурещ.
Шрифтът ЛИК е авторски български шрифт, създаден специално за Българската телеграфна агенция (БТА) от екип на Националната художествена академия (НХА). Той е официално регистриран в Патентното ведомство на Република България и е собственост на БТА.
БТА предоставя шрифта напълно безплатно за свободно ползване от всички публични институции, училища, университети и културни организации в България.