„Дължим на учредителите дълбока признателност за това, че приемат документ, силно демократичен за времето си, който регламентира държавното устройство и гарантира разделението на властите в новоосвободена България“, каза Караянчева пред присъстващите.
Тя разказа някои интересни факти от онова време. Така например две трети от депутатите знаели френски, защото това бил актуалният чужд език. Сред тях е имало учители, лекари и духовници. По-голямата част от избирателите са били не много грамотни и изборът е ставал не с бюлетини, а с бобчета – бели и черни, или с боб и кукуруз - царевица. Ентусиазмът на хората, че избират своите представители, е бил много голям.
Пред учениците Караянчева разказа за избрания на Учредителното събрание председател Екзарх Антим I, показа им копие на първия парламентарен звънец, разказа им и за свои лични преживявания, като председател на 44-ото НС.
Учениците от школите по история: „Историкон“ и „ИстОрика“ също се включиха с изказвания и разработки по темата. Между присъстващите бе и областният управител Никола Чанев.
За БТА председателят на 44-ото Народно събрание направи паралел между отношението на политиците към Конституцията по онова време и днес.
„Тогава политиците са „прохождали" и са били много истински. Сега политиците крият в себе си може би користни цели, за да се харесат на някого или на друг, или да запазят своите интереси. Не бива да вкарваме лични интереси в основния закон на държавата, защото там е организацията на държавата по принцип. Там не бива да правим нещо заради даден човек и, когато влезем с кални обувки в тази Светая Светих, това не е добре за държавата, като цяло“, каза тя. Караянчева допълни, че е тъжно как в днешно време духът на Търновската конституция все повече и повече угасва, макар да има много останало от нея в съвременната Конституция.
На въпрос дали днес има политическа воля да се промени начинът, по който да са възможни промени в Конституцията толкова лесно, тя отговори:
„В нея е написано кога може да се промени и ако трябва да се промени, нека да има Велико народно събрание, нека да има по-голяма народна представителност в събранието, нека да се направи един голям обществен дебат с академичната общност, за да можем да избегнем тези промени така, както се променят законите на парче в преходни и заключителни разпоредби. По този начин според мен се постъпи с Конституцията,“ каза Караянчева.