Паметта на Апостола не следва да бъде "камъкът в прашката" на политическото ни противопоставяне, с която замерваме своите политически опоненти, каза Росен Желязков

Паметта на Апостола не следва да бъде "камъкът в прашката" на политическото ни противопоставяне, с която замерваме своите политически опоненти и изтъкваме нашия собствен успех, каза премиерът Росен Желязков в речта си по повод 188 години от рождението на Васил Левски. Министър-председателят е гост на тържествата в Карлово.
Той не може да бъде и посредникът пред олтара на нашето лично национално самочувствие и нашата лична съвест. Той е онзи светец, който отвъд революционния устрем и плам начерта националната кауза и идеал - да бъдем равни с другите народи, да бъдем достойни за нашата чиста и свята република, каза още премиерът.
В словото си Росен Желязков изтъкна, че живеем в сложни времена, живеем във времена, които разделят нацията, разделят обществото, но усилието, старанието, когато имаме примера пред себе си, трябва да ни постеле онази пътека на достойнство, на целеустременост, за да може поне да се доближим до идеалите на Васил Левски.
Онези идеали, които в бъдещето се надяваме да не бъдат като настоящето, не преобърнато време по мечтите, въжделенията и мащаба, който Апостола виждаше, допълни премиерът.
Нашата родина е преживяла векове на възход, векове на величие, векове на мрачни вречена, на чужди владичества, преживяла е златни векове, преживяла е и тъмни тоталитарни времена. Тези времена са родили герои, родили са и мъченици, каза още Росен Желязков.
Споменаваме ги с гордост, с преклонение, споменаваме ги чувство на национално достойнсто и чувство на патриотичен дълг, продължи той.
Няма друг образ като този на Апостола, който да обединява в себе си светеца и революционера – светия човек, духовника, революционера, но и държавника. Човекът, който завеща идеала за чиста и свята република, но и идеалите за времето, което, по неговите думи – Нас преобръща.
Апостолът е част от нашето духовно ДНК, каза още министър-председателят. Апостолът е този, който живее в нас, в нашето самочувствие и в нашето усещане за национален дълг
Затова и когато го почитаме, когато го споменавам, когато се съпоставяме с неговия образ, с неговия живот, с неговото мъченичество и с неговата отдаденост, не бива да се измерваме, сякаш той е компасът в ръката ни, а трябва да е компасът в сърцето ни, изтъкна премиерът.
Неговият образ трябва да ни обединява, каза Желязков.  Както той казва – "Да си кажем кривините и да поемем наедно", да бъдем заедно като нация, защото националният ни успех зависи само от това – да бъдем заедно, допълни той.