Журналистът Панайот Денев и генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА) в периода 1997 – 2002 г. ще представи доклад на тема „Поверително“ и „Строго поверително“ – разликата. Из архива на Българската телеграфна агенция (БТА)“ в Центъра за академични изследвания в София, днес – 30 април от 16:30 ч.
Това е поредната среща, част от редовния семинар на тема: „България след Чернобил“., който започна в началото на 2025 г. Организатори на събитието са Центърът за академични изследвания София и Институтът за изследване на близкото минало.
Първата среща е проведена на 14 януари, на която Димитър Вацов, професор по философия в Департамента по философия и социология на Нов български университет представя изследването „Българският Чернобил: Археология на моралния дебилизъм“, разкриващо информации за Управлението за безопасност и охрана (УБО), правителството, Гражданската отбрана, армията, учените, организираните мероприятия, контрола върху храните и др. във връзка с катастрофата в Чернобил и отражението в България в архива на Дело 2 от 1991 г.
В семинара участие взимат още проф. Момчил Методиев, ръководител на департамент „История“ в Нов български университет, изследовател към Института за изследване на близкото минало, с доклад на тема „Българската държава и аварията Чернобил: процес на взимане на решения, исторически контекст и последици“, Атанас Кръстанов с документалния филм „Хроники за неудобната истина. България след чернобилската авария“, Ния Райчева, студент по история в Университета на Утрехт със специализация в съвременна политическа история на Европа, стажант в Института за изследване на близкото минало, представя: „Чернобил в поверителните приложения на БТА“.
Семинарът има за цел да даде публичност на последните изследвания и да хвърли повече светлина върху „управлението“ и последствията от Чернобилската катастрофа в България.
***
На 26 април 1986 г. в 1:23 ч. местно време при планирано спиране на Четвърти блок на Чернобилската АЕЦ в СССР на територията на днешна Украйна, избухва взрив в реактор тип „РБМК-1000“.
В момента на аварията загиват двама души. Около 600 служители в централата и пожарникари са облъчени с висока доза радиация, като 28 от тези хора умират до края на 1986 г. На радиоактивно замърсяване са подложени над 200 000 кв. км от територията на тогавашната СССР, най-вече в днешна Украйна, но и в Русия и Беларус, като почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи Цезий 137 и Стронций 90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години. Общо над 600 000 човека участват в ликвидирането на последиците от аварията. Около една десета от тези хора умират, а 165 000 остават с трайни увреждания. От 30-километровата зона в радиус от Чернобилската АЕЦ са евакуирани около 115 000 души. Изхвърлената в атмосферата радиация е с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби като тези, пуснати над Хирошима и Нагасаки в Япония на 6 август 1945 г. и на 9 август 1945 г.
На 30 ноември 1996 г. окончателно е спрян първият реактор на Чернобилската АЕЦ. На 15 декември 2000 г. Чернобилската АЕЦ окончателно е затворена.
От 2012 г. в Русия на 26 април се отбелязва Денят на участниците за ликвидиране на последиците от радиационни аварии и катастрофи и в памет на загиналите при такива аварии и катастрофи. В страните от Общността на независимите държави от 2004 г. на 26 април се отбелязва Международният ден в памет на жертвите на радиационни аварии и катастрофи. От 2017 г. с резолюция A/RES 71/125 на Общото събрание на ООН от 8 декември 2016 г., на 26 април се отбелязва Международният ден в памет на Чернобилската катастрофа.