Номинации за състава на ЦИКЦИК се състои от 15 членове, включително председател, заместник-председатели и секретар, които се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции, се посочва в Изборния кодекс. За председател, заместник-председатели и секретар не могат да бъдат назначавани лица, предложени от една и съща парламентарно представена партия или коалиция, сочат разпоредбите на кодекса.Според правилата за назначаване на състава на ЦИК, утвърдени от президента, „Прогресивна България“ има седем представители в ЦИК, ГЕРБ-СДС са с трима, ДПС и „Продължаваме промяната - Демократична България“ имат по двама, а „Възраждане“ имат един.
От "Прогресивна България" предлагат за председател на ЦИК юристът Георги Хорозов, а за членове - Десислава Абрашева, Зинаида Златанова, Иван Кърчев, Йордан Василев, Лазарина Харалампиева и Стоянка Цветкова.
Коалиция "ГЕРБ-СДС" предложи юриста Йорданка Ганчева за секретар или зам.-председател на ЦИК, а за членове - Цветан Енчев, Георги Баханов и Анна Александрова.
От ДПС предложиха Исмаил Осман за секретар или за зам.председател на ЦИК.
От “Продължаваме промяната – Демократична България” (ПП-ДБ) за членове на ЦИК предложиха Алина Добрева (от името на "Демократична България) и Вяра Тодева (от името на "Продължаваме Промяната"). „Възраждане“ предложиха адвокат Маргарита Махаева за член и заместник-председател на избирателната комисия.
Поради двете номинации за секретар на ЦИК, се наложи да бъде теглен жребий. Той определи Йорданка Ганчева от ГЕРБ-СДС за кандидат за секретар на комисията. При това положение Исмаил Осман от ДПС остана номинация за заместник-председател. Спорове по разпределението на броя места в ЦИК
Политическите сили влязоха в спор за процедурата по изчисление на състава на ЦИК по време на консултациите. В началото президентът Илияна Йотова запозна присъстващите с възражение на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), в което коалицията сигнализира за допусната според тях неточност при разпределението на местата в ЦИК. При настоящия състав на Народното събрание "Прогресивна България" следва да получи седем места, а останалите осем места да се разпределят пропорционално между останалите парламентарни групи, се казва във възражението. От ПП-ДБ настояват за проверка на приложената методика.
Съотношението между парламентарно представените партии и коалиции се запазва чрез метода на най-големия остатък. Правилото е, че когато има партии с равни остатъци, предимство има по-малката парламентарна група, каза проф. Ивелина Димитрова, секретар на президентската институция. Мандатите в ЦИК между парламентарно представените партии и коалиции се разпределят спрямо броя на мандатите в 52-рото Народното събрание и броя на местата в ЦИК. Така "Прогресивна България", въз основа на 131 мандата, има квота от 8,1875, ГЕРБ-СДС за 37 мандата има 2,4375, "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) за 37 мандата има 2,3125, ДПС за 21 мандата има 1,3125 и "Възраждане" за 12 мандата - 0,75, каза още тя.
Заместник-председателят на парламентарната група на "Демократична България“ Божидар Божанов каза, че различни юридически тълкувания могат да доведат до различни резултати, но математиката е по-точна наука. В отговор на проф. Димитрова той посочи, че това дописва закона, защото практиката на ЦИК е ясна и тя е, че когато се достигне до ограничение, наложено от закона, то партията, достигнала максимума, се изключва от последващи изчисления. Божанов допълни, че това може да се провери в последното решение на ЦИК за разпределение на секционни комисии за частични местни избори, в което едната от точките „знаменателят е 109, т.е. 240 минус 131“ и останалите партии извън „Прогресивна България“ получават разпределението си съгласно този знаменател, а не съгласно знаменателя 240.
Божидар Божанов заяви, че ако няма да има промяна в указа за правилата за избор на членове на ЦИК, единственият им ход е да го оспорят пред Конституционния съд, търсейки подкрепа и от останалите парламентарни групи.
Прилагаме Изборния кодекс, както е приет, коментира президентът Илияна Йотова. Когато започнахме работа по правилата, работихме по текстовете на закона, такъв какъвто е гласуван. Законът не е предположил партия с абсолютно мнозинство, добави тя. Държавният глава коментира още, че да отнесат въпроса към Конституционния съд е право на народните представители.
От "Възраждане" също заявиха, че ще търсят подкрепа от народните представители за оспорване на указа на президента за състав на ЦИК пред Конституционния съд.
БТА припомня, че миналата седмица от прессекретариата на държавния глава заявиха, че Изборният кодекс предвижда конкретни правила за разпределението на местата в ЦИК съобразно парламентарното представителство на партиите и коалициите според резултатите от последните парламентарни избори.
Централната избирателна комисия се състои от 15 членове, включително председател, заместник-председатели и секретар, които се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции, се посочва в Изборния кодекс. За председател, заместник-председатели и секретар не могат да бъдат назначавани лица, предложени от една и съща парламентарно представена партия или коалиция, сочат разпоредбите на кодекса. При назначаването на членовете на ЦИК се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, като се използва методът на най-големия остатък. Партиите и коалициите с равни остатъци попълват незаетите места, като се започва от най-малката парламентарно представена партия или коалиция. Представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство в комисията, според Изборния кодекс. Централната избирателна комисия се назначава с указ на президента.