Сред обсъжданите точки бяха запознаване с проблемите на необлагодетелстваните населени места съгласно наредба 14 от 1 април 2003 г. и разглеждане на възможности за изграждане на план за регенерация и ревитализация на регионите в страната.
Сред присъстващите бяха кметът на Трекляно Радко Петрунов, кметът на Кюстендил Огнян Атанасов, заместник-председателят на парламента и заместник-председател на Комисията Росица Кирова, народните представители Никола Димитров ("Възраждане") и Димчо Димчев ("Възраждане"), областният управител на Кюстендил Александър Пандурски, председателят на Общински съвет Кюстендил Димитър Велинов и др.
Костадинов запозна присъстващите с предприетите от страна на държавата мерки във връзка с демографския срив.
Имаме демографска стратегия, която е само констативна и не предвижда реални мерки за преодоляването на проблема. Освен нея се оказва, че имаме две наредби, които коментират резултатите и последиците, без да предприемат или посочват мерки за справяне. Една трета от територията на държавата ни е определена като необлагодетелстван район. Обхватът на тази територия не е 30, а 42 процента. Това напълно съвпада с данните, които излязоха от Института за изследване на населението и човека към Българската академия и науките. От тях става видно, че 40 процента от територията на страната е демографска пустиня, което означава под десет души на квадратен метър, каза Костадинов.
Той поясни, че изнесеното заседание на Комисията по демографска политика, децата и семейството, което е второ, се провежда в най-малката община в България - Трекляно, която преди над 70 години е била една от най-гъсто населените у нас заедно с Трънската.
Кметът на Трекляно Радко Петрунов коментира, че държавата не е забравила малките общини като тяхната, осигурявайки през бюджетите им целева субсидия под формата на капиталови разходи. Тези средства са спомогнали за модернизирането на четвъртокласната пътна мрежа в общината, която е изкърпена почти на сто процента. Пари са отделени и за ремонт на проблемните участъци по водопроводната мрежа, както и за обновяването на покривите на общинските сгради, каза Петрунов.
Въпреки това кметът е на мнение, че проблемът с демографския срив не може бъде решен от общината. Той смята, че за това е нужно разкриването на нови работни места. Към момента община Трекляно е единственият работодател в района. Сред проблемите, които всекидневно среща местното население, са липсата на собствена аптека и бензиностанция. В населеното място функционира и един търговски обект, обясни той. Кметът на Трекляно вижда като възможност за развитие на района откриването на граничен контролно- пропускателен пункт между България и Сърбия в местността "Славчето".
Аналогични проблеми споделиха и останалите представители на общини в региона. Кметът на Кюстендил Огнян Атанасов говори по темата за неравномерното разпределяне на европейските средства спрямо отделните общини у нас.
Областният управител на Кюстендил Александър Пандурски посочи, че демографията е свързана с бизнеса и работните места. "Не сме създали никакви работни места в тези райони. В миналото тук имаше определени условия и дойдоха много млади хора. Всеки, който имаше възможност и търсеше реализация, я намираше тук. Сега трябва да насочим усилията на определени държавни органи по създаване на климатични болници (санаториуми), както и домове за възрастни хора. В района има условия и за селски туризъм", заяви Пандурски.
Той допълни, че за да се привлекат инвеститори, трябва да бъде направено проучване на района, отговарящо на съвременните реалности.
Според заместник-председателя на Комисия по демографска политика, децата и семейството Росица Кирова всяка община, заедно с кмета и гражданите си, трябва да избере основата на поминъка си и начина за създаване на работни места. Тя каза още, че е погрешен методът за увеличаване на администрацията и превръщането ѝ в основен работодател в малките общини.