Парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност прие Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2024 г.

Парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения прие с осем гласа „за“, два – „против“, и три – „въздържал се“ Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на България през 2024 г. Той е внесен от Министерския съвет. 
Докладът отчита, че международната среда за сигурност се характеризира с висока нестабилност, ескалиращи военни конфликти и разширяващи се хибридни заплахи, което поставя България в стратегически рискова позиция по външна и вътрешна линия. В него пише още, че киберсигурността е критичен компонент на националната сигурност. 
Според доклада институциите на България през 2024 г. са предприели редица действия за ограничаване на въздействието на рисковете, като в някои направления е отчетен напредък – в сферата на съюзническата интеграция, подобряването на киберустойчивостта, инфраструктурната свързаност и реформите в сектора на отбраната. Въпреки това, в редица области, включително кадровата обезпеченост, стратегическото управление на риска, енергийната сигурност и демографията, остават структурни дефицити.
Като общ извод в годишния доклад се очертава необходимостта от кадрово и ресурсно укрепване на институциите и структурите за националната сигурност. 
Докладът беше изготвен в рамките на три месеца и половина с достатъчно време за дискусии, обсъждане и за представянето му пред институциите, от които имаше корекции. Това, което подготвихме за внасяне в Народното събрание, беше готово през септември 2025 година. Може би поради неголяма наша настойчивост разглеждането му беше забавено, каза Цанко Стойков, експерт от Министерския съвет, в отговор на въпрос защо през 2026 г. се гледа докладът за 2024 г., зададен му от депутата от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ Иво Цанев. 
Депутатът от „Възраждане“ Златан Златанов попита защо в доклада са използвани термини като „продължаваща руска военна агресия срещу Украйна“, а не „украинско-руски конфликт“, и коментира, че по този начин заемаме страна. Стойков му отговори, че от Министерския съвет са се постарали да представят информацията, която другите ведомства са им изпратили, без да я променят.