Парламентарната комисия за прякото участие на гражданите гласува на първо четене проектопромени в закона за референдумите

Парламентарната комисия за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество одобри на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители. Промените касаят процедурата по иницииране и предложение на референдуми. Те бяха подкрепени с пет гласа „за“ и трима „въздържал се“.
Законопроектът е внесен още на 12 декември 2024 г., чак сега дойде времето да бъде разгледан, заяви Димитър Гюрев („Възраждане“), който представи предложенията. Предвижда се улесняване на процедурата за провеждане на референдум, както и разширяване на въпросите, по които може да има допитване. Премахва се ограничението с национален референдум да се решават въпроси, уредени в сключени от България международни договори след тяхното ратифициране. Променя се и прагът на подписите за провеждане на разисквания в Народното събрание – от 200 000 на 50 000. Изискуемият брой подписи за задължително провеждане на национален референдум се променя от 400 000 на 100 000, посочи още Гюрев.
Димо Дренчев („Възраждане“) коментира, че сегадействащият закон е силно рестриктивен. Политиката на нашата партия е да се движим към все по-често допитване на местни и национални референдуми, каза той.
Петър Кьосев („Продължаваме промяната – Демократична България“) изрази мнение, че е важно как организаторите ще подхождат към информационната кампания за събирането на подписите и провеждането на референдуми. По думите му референдумът е инструмент, с който не трябва да се злоупотребява от страна и на политиците. Кьосев не смята, че с референдум може да се питат гражданите по всички въпроси, като даде пример с „Брекзит“ във Великобритания.
Председателят на комисията и депутат от ГЕРБ-СДС Росица Кирова каза, че е участвала в граждански инициативи за провеждането на референдум. Това, което ни пречи и което ни липсва, е адекватен регламент как да бъдат изложени тезите „за“ и „против“ по конкретно питане, заяви тя. И подчерта, че трябва да има адекватна информационна кампания. Кирова се обяви в подкрепа на законопроекта, но отбеляза нуждата от прецизиране на текстовете между двете четения, ако законопроектът бъде одобрен в пленарната зала на първо четене. Димитър Иванов (ГЕРБ-СДС) също се изказа в подкрепа на законопроекта. Прякото участие на гражданите е хубаво нещо, но ние трябва да бъдем прецизни в това обществото да не се разделя, а да гледа в една посока при провеждането на едно допитване. Трябва да се обяснява и да има изключително задълбочена кампания, каза Иванов.
Стилиана Бобчева („Величие“) заяви, че подкрепя законопроекта. Вярваме, че народът следва да бъде питан. Това е инструмент на демокрацията, от който ние трябва да се възползваме, добави тя.
Захари Янков, председател на Обществения съвет към комисията, призова депутатите да преосмислят позициите си, защото, според него, липсва реално обществено обсъждане по внесения законопроект. Референдумът е нещо хубаво, но трябва да внимаваме много с него, каза той. Според него такъв законопроект трябва да се приема в стабилно Народно събрание и да бъде предложен от Министерския съвет, което ще предостави по-дълъг път на обсъждане.