Парламентарната комисия по външна политика обсъди участието и доклади за дейността на постоянните делегации на Народното събрание в редица международни организации. Това са: Парламентарна асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), Парламентарна асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС), Парламентарна асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ПАОССЕ), Парламентарна асамблея на франкофонията (ПАФ), Парламентарна асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПАПСЮИЕ) и Парламентарно измерение на Централноевропейската инициатива (ПИЦЕИ).
Основен акцент в комисиите и в пленарна зала на ПАСЕ бяха изборите в Унгария, като 90% от времето се обсъждаше смяната на Виктор Орбан с новата партия, спечелила изборите, каза зам.-председателят на българската делегация Деница Сачева (ГЕРБ-СДС). По думите ѝ по време на сесията са били представени два доклада: за мониторинг на изборите в Унгария и на тези в България, като докладът за провеждането на изборите в България е бил положителен и всички български делегати са взели отношение. От българска страна са били обсъдени проблеми като нарастващата роля на МВР в провеждането на изборите, дигиталната среда и дезинформацията, и демографската криза в Европа, като проблем, свързан с политиката и демокрацията. На дневен ред са били и темите за влиянието на изкуствения интелект върху демокрацията, за правата на националните малцинства в Сърбия и за достъпа на жените до правосъдие, поясни Деница Сачева. Тя каза още, че България е подкрепила новоизбрания нидерландски кандидат за заместник генерален секретар на Съвета на Европа.
Сред успешните резултати на българското участие в 67-та сесия на ПАЧИС са единодушното избиране на кандидатите за ръководител и зам.-ръководител на българската делегация и укрепването на институционалните ни позиции в организацията, каза ръководителят на постоянната парламентарна делегация Милен Трифонов ("Прогресивна България"). Асамблеята се проведе в периода от 29 юни до 1 юли 2026 г. в Грузия, като 10 от общо 12 страни членки са присъствали. Съществени бяха финансовите въпроси, сред които неплащането на членски внос от Турската федерация, което оказва силно влияние върху финансовата стабилност на организацията, посочи Трифонов. Бюджетът на ПАЧИС за 2027 г. ще бъде в размер на 1 915 300 евро, а очакваните приходи са малко на 1 711 000 евро, съобщи той. Бюджетният дефицит за периода 2023-2025 г. възлиза на над 750 хил. евро, а неизплатените вноски на Руската федерация от 2023 г. до 2026 г. достигат до близо 1 млн. евро, посочи депутатът. Прогнозира се бюджетният недостиг за следващата година да бъде около 203 хил. евро заради неплащане на вноските на Руската федерация, коментира Трифонов, като добави, че недостигът ще бъде частично компенсиран чрез вдигане със 7% на членските вноски. На сесията са били обсъдени и ролята на изкуствения интелект, регионалното икономическо сътрудничество и предвиждането на изявления срещу руските атаки.
В ПАОССЕ двама български представители взехме участие в Общата комисия по политически въпроси и сигурност, където се обсъждаха предизвикателствата пред сигурността в региона и последиците от въоражените конфликти, каза председателят на делегацята Асен Бабачев ("Прогресивна България") за 33-та годишна сесия на ПАОССЕ в Хага. Тема на асамблеята са били международното право, споделените принципи и основи на сигурността и сътрудничеството. Едно от най-запомнящите се неща е приемането на резолюция относно международното правосъдие, правата на човека и хуманитарното право, потвърждаващи принципите към Хелзинкския заключителен акт, по думите му. На 4 юни на заседание на постоянния комитет по организационни и процедурни въпроси изявления са направили премиерът на Нидерландия, депутати от страната домакин и украинският президент Володимир Зеленски с призив за международна подкрепа и възстановяване на мира, посочи той.
На 51-та сесия на ПАФ в Камерун бяха обсъдени ключови глобални предизвикателства в сферата на политиката, икономиката, образованието, културата и околната среда, каза председателят на българската делегация Елисавета Белобрадова ("Демократична България"). Тя е представила доклад за значението на международното сътрудничество в контекста на съвременните глобални кризи, като е защитила тезата, че активният мултилатерализъм е възможен единствено чрез уважение към суверенитета и националната идентичност на всяка държава, както и че е необходимо изграждане на партньорства, в които не се ограничават местното самоуправление и правото на избор на гражданите. Важно е и участието на заместник-ръководителя на делегацията Олга Борисова в Комисията по образование, култура и комуникации, отбеляза Белобрадова. По нейни думи, Борисова апелира френският език да бъде съвременният споделен мост на по-сигурно бъдеще. В дискусиите за развитието на устойчивото земеделие спрямо климатичните промени, подобряването на бизнес климата във франкофонската пространство и насърчаване на предприемачеството е участвал и депутатът Владимир Николов ("Прогресивна България").
Българска делегация е участвала в две мероприятия на ПИЦЕИ - Заседанието на парламентарния комитет в Букурещ на 26 и 27 май и Заседанието на генералния комитет по културни въпроси от 15 до 17 юни в Полша, каза председателят на българската делегация на ПИЦЕИ Искра Михайлова-Копарова (ДПС). Основна тема на първия форум е била разширяване на регионалното сътрудничество и свързаността за устойчив растеж, като акценти са поставени и на европейската интеграция чрез трансгранично сътрудничество и ролята на местните власти и младите хора за подобряване на трансграничната свързаност, посочи тя. В тези дебати България е подчертала значението на трансевропейските коридори, част от които и коридор номер осем, изграждането на връзки между България и Румъния през река Дунав и изграждането на по-добра свързаност на основата на киберпространството. В областта на трансграничното сътрудничество България има с какво да се похвали, от свързаност и инфраструктура до малки проекти за хора, културни обмени, организиране на общи празници, работа с млади хора и развитието на образователна и спортна инфраструктура, посочи Михайлова. Специална тема на Генералния комитет по културни въпроси са били културната стойност и културно-историческото наследство на индустриалните зони, допълни тя.
Дейността на България в ПАПСЮИЕ не беше разгледана заради отсъствието на ръководителя на постоянната парламентарна делегация Ангел Георгиев ("Възраждане").