Парламентът обсъжда на първо четене три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, свързани с процедурата по избор на нов главен прокурор

Парламентът обсъжда на първо четене три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Трите законопроекта са внесени съответно от депутати от парламентарните групи на "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), "Възраждане" и "Има такъв народ". Вчера на заседание на Комисията по конституционни и правни въпроси депутатите приеха на първо четене и трите законопроекта за промени на Закона за съдебната власт.
Законопроектът на „Продължаваме промяната – Демократична България“ предвижда всички членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), а не само тези от Прокурорската колегия, да могат да предлагат главен прокурор. Според идеите, ако президентът върне предложената кандидатура, съдебните кадровици ще могат да потвърдят избора си с мнозинство на членовете, избирани от магистратската квота. Предложенията включват прекратяването на започналите процедури по избор на главен прокурор и председател на Върховния административен съд (ВАС). Въвеждат се и редица ограничения във връзка с изпълняващите функциите на главен прокурор, председател на Върховния касационен съд (ВКС) и председател на Върховния административен съд, като: забрана за продължаване на изтекъл мандат чрез назначаване на временно изпълняващ функциите; забрана за временно изпълняващия функциите на главен прокурор да участва като кандидат поради явен конфликт на интереси, както и в случай на неуспешен избор, в първите 6 месеца след прекратяване на процедурата, кандидатът да няма право да бъде определян за временно изпълняващ съответните функции. 
В законопроекта на "Възраждане" е записано, че Пленум на ВСС с изтекъл мандат не може да провежда процедура и да гласува предложения за главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС.
От "Има такъв народ" предлагат структурата на прокуратурата да следва тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела, както и ограничаването на правомощията на главния прокурор в рамките на правомощията му като самостоятелен конституционен орган. Предложените изменения са насочени към ограничаването на правомощията на главния прокурор в рамките на компетентността му като самостоятелен конституционен орган и създаване на реални възможности за участие на прокурорите и следователи в административната дейност на съответните структури. Въвежда се правилото заместниците на главния прокурор да бъдат двама и на тях да може да им се делегират само някои от правомощията на главния прокурор. С предлаганите изменения се създават еднакви правила за командироване за всички магистрати във всички структури на съдебната власт.
Изборът на нов главен прокурор е насрочен за 16 януари тази година. Процедурата за избор на главен прокурор бе открита на 22 юни от Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) по предложение на Прокурорската колегия. В рамките на процедурата беше предложена само една номинация, тази на Борислав Сарафов. Тя бе издигната в последния момент, на 10 октомври, от членовете на Прокурорската колегия - Стефан Петров, Пламен Найденов и Светлана Бошнакова. След номинацията последваха политически коментари като от "Продължаваме промяната – Демократична България", "Възраждане" и "БСП - Обединена левица" поискаха процедурата за избор да бъде спряна и да не бъде избран Сарафов. От ПП-ДБ дори настояха за законови промени, които да не позволят Борислав Сарафов да бъде избран за ръководител на държавното обвинение. По този въпрос от "Има такъв народ" изразиха подкрепа. "Алианс за права и свободи" също декларираха, че този Висш съдебен съвет не трябва да избира главен прокурор и председател на ВАС. За прекратяване на процедурата за избор на главен прокурор, чрез спешни законови изменения и пълно обезсилване на ВСС с изтекъл мандат, настояха и от партия МЕЧ.