Парламентът одобри на първо четене еднократно облагане на свръхпечалбата на банки, телекоми и търговски вериги

Със 127 гласа "за", 75 гласа "против" и без въздържали се парламентът прие на първо четене законопроект за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2026 г., предвиждащ еднократен данък в размер на 33 на сто върху свръхпечалбата на компаниите в определени икономически сектори. Депутатите отхвърлиха предложението на „Демократична България“ (ДБ), което предвижда въвеждане на стъпки на нулева ставка на реинвестираната печалба в машини, производствено оборудване и апаратура. Отхвърлено бе и предложението на служебния кабинет, свързано с данъчни облекчения при дарения за спорта.
Промените подкрепиха 127 депутати от "Прогресивна България" (ПБ), против бяха 19 депутати от ГЕРБ-СДС, 15 депутати от ДПС, 18 - от ДБ, 12 - от "Продължаваме промяната" (ПП) и  11 - от "Възраждане".
Според промените с еднократния данък ще бъдат обложени банки, застрахователни дружества, търговци с храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. не по-малко от 5 млн. евро, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити. Ефектът за бюджета се очаква да достигне 800 млн. евро.
Законопроектът предвижда и повишаване от 700 лева на 1000 евро на стойностния праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи. Двойно - от 5 на 10 години - се увеличава срокът, в който данъчните загуби могат да се погасяват, като се въвежда ограничение до 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат. Актуализира се и режимът на облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, използвани за лични нужди. Целта е по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление, осигурено чрез предприятието.
Предвижда се още увеличаване на максималната месечна стойност на ваучерите за храна, които работодателите могат да осигуряват на служителите си, от 102,26 евро на 200 евро. Въвежда се  ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура. Измененията предвиждат също 30% от данъка да може да бъде преотстъпван за конкретни цели като инвестиции или формиране на резерви.
Министерството на финансите не подкрепя законопроекта на служебния кабинет, защото приема, че той не е достатъчно обоснован от гледна точка на ефективното управление на публичните финанси и не прави достатъчно ясно разграничение между  фискалния ефект от предлаганата мярка, както и не съдейства за постигане на заложените общественополезни цели, каза зам.-министърът на финансите Людмила Петкова. Тя добави, че министерството не подкрепя предложението на ДБ, защото е под формата на постоянна мярка, която да се прилага за всички данъчно задължени лица, без да се въведат специфични условия и изисквания, свързани с постигане на конкретни цели. 
В рамките на дебата Владислав Панев от ДБ посочи, че проблем в бюджета не са данъчните приходи, а са разходите в него. ДБ не може да подкрепи законопроекта на правителството, тъй като той ще доведе България до сериозен риск от рецесия, допълни той. 
Има тенденции при управляващите да се налагат данъци на всичко, което мърда и всичко, което не мърда, заяви Мартин Димитров от ДБ. Отнемате стимулите на фирмите да намаляват цените, защото ще плащат по-голям данък печалба и очаквате да се появят повече инвестиции, но това е нерационално, добави той.
Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС отбеляза, че бюджетът се превръща в инструмент за финансиране на държавните харчове, а не за стимулиране на растежа. Всички предложени мерки са против или поне не са в полза на растежа на нашата икономика в следващата година, смята той. Използването на еднократни приходи за финансиране на постоянни разходи не е благоразумна мярка, вместо това можеше да се мисли за по-смели мерки в разходната част, каза Горанов.
Държавните инвестиции се свиват с 4 млрд. евро, но Министерството на финансите казва, че това ще бъде частично компенсирано, защото частните компании ще направят 3 млрд. евро повече инвестиции. Ако тези инвестиции не се случат ще стане рецесия и това означава драматично свиване на икономическата дейност в частта с растежа, коментира Асен Василев от ПП. По думите му е грешно да се прави данък свръхпечалба, защото щетата за икономиката ще бъде по-голяма от ползата от тези 800 млн. евро, но ако се прави, трябва да обхване и сектор енергетика.
Константин Проданов от ПБ отбеляза, че данък свръхпечалба е временна мярка, насочена към стабилизиране на финансовата ситуация в страната през следващата година в условия на свръхдефицит. Той допълни, че такъв данък е налаган в страни от ЕС, като това не е довело до спад в чуждите инвестиции и инвестиционната активност. Проданов коментира, че извънредното обстоятелство за вкарването му е влизането на България в еврозоната и лихвената политика на Европейската централна банка. Данъкът свръхпечалба не е разход, а е облагане на икономическа рента отвъд нормата на печалба, посочи той.
Данъчната тежест се прехвърля отново към крайните потребители чрез по-високи цени, които ще повишат инфлацията, посочи Айтен Сабри от ДПС. Тя добави, че няма да подкрепят законопроекта, тъй като една от проблемните точки е данъкът свръх печалба и механизмът, с който се определят секторите, попадащи в обхвата за облагане с данък свръхпечалба.
Няма да подкрепим промените, защото това е поредната фаза, в която управляващите вдигат данъците, каза Цончо Ганев от "Възраждане". Не е ли редно оръжейната индустрия също да плати свръхпечалба, защото там има огромни печалби заради войната, попита колегата му Димо Дренчев.