Със 151 гласа "за", 71 "против" и един "въздържал се" парламентът прие на първо четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. План-сметката на касата подкрепиха депутатите от ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", "БСП-Обединена левица", "Демокрация, права и свободи"-ДПС и "Има такъв народ". Против бяха "Продължаваме промяната-Демократична България", "Възраждане" и "Морал, единство, чест". Въздържа се един народен представител от ПП-ДБ.
Предвидените приходи и трансфери са в размер на 9 474 716 200 лв. Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто, като в разчетите са отразени ефектът от увеличаване на размера на минималната работна заплата, на максималния осигурителен доход и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
Предвидените разходи и трансфери са в размер на 9 474 716 200 лв., от които 8 873 878 900 лв. са за здравноосигурителни плащания. С планираните средства е предвидено закупуването на медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, гарантирана от бюджета на НЗОК.
Според НЗОК през 2025 г. се увеличават средствата за здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), медико-диагностична дейност (МДД), болнична медицинска помощ (БМП), дентална помощ (ДП) и за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Затова и в бюджета на НЗОК за 2025 г. се предвиждат 1 306 400 000 лв. повече за разходи и трансфери в сравнение с 2024 г.
Резервът, включително за непредвидени и неотложни разходи, съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), е три на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване от други бюджети и е в размер на 277 692 300 лв.
Очакваните резултати, които се планира да се постигнат през 2025 г. в рамките на заложените в бюджета средства за здравноосигурителни плащания, са обезпечаване на ефективното функциониране на системата на задължителното здравно осигуряване и осигуряване на здравноосигурените лица на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ.
Здравноосигурителните плащания през 2025 г. могат да бъдат увеличени със сумата на резерва по бюджета на НЗОК.
Трансферите от Министерство на здравеопазването в размер на 191 100 000 лв. са за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности. За дейности във връзка с лечение на лица до и над 18-годишна възраст са заложени 83 400 000 лв.; помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 55 000 000 лв.
При дискусията Маргарита Махаева от "Възраждане“ посочи, че в бюджета няма достатъчно пари за психиатрична помощ, но има средства за ремонти на лечебни заведения.
Костадин Ангелов, председател на здравната комисия, поиска от колежката си Махаева да му посочи на кой ред в проектобюджета на НЗОК са записани ремонтите на лечебните заведения в бюджета на НЗОК.
Валери Лачовски от ГЕРБ-СДС обясни, че в проектозакона за бюджета на НЗОК има средства за здравноосигурените лица и лекарствените продукти, а не за ремонти. Към момента можем да кажем, че той е рекорден, повишен е с 16%. Това не е увеличаване на разходи, а инвестиция в здравеопазването, изтъкна депутатът. На ГЕРБ-СДС обаче не им допадал механизмът за контрол на преразхода на парите за болнични средства и между двете четения ще направят своите корекции. Няма да допуснем да се ощетяват лечебните заведения в доболнична помощ или да се намаляват заработените от тях средства, категоричен е Лачовски.
Дали увеличение с 16% означава и 16% по-качествена здравна помощ, попита Виолета Кърпачева от "Възраждане“ . Не се решавал и проблемът с поскъпването на лекарствата, които пациентите плащат от джоба си, добави тя. Кърпачева отбеляза също, че главният държавен санитарен инспектор 15 години си остава същият, може би трябва да направим пълната промяна, а Ангел Кунчев веднага трябва да си отиде, каза депутатът.
Джевджет Чакъров, председател на ПГ "Демокрация, права и свободи“-ДПС (ДПС-ДПС), заяви, че те ще подкрепят проектобюджета, но е добре за в бъдеще политическите сили да имат надпартиен консенсус за реформа в здравеопазването. Той отбеляза, че в този проект с около 65 млн.лв по-малко са заложени като приходи в сравнение с оттегления проект на служебното правителство. Орязване на средствата спрямо предишния вариант е заложено в почти всички пера, отбеляза Чакъров. Той обърна внимание, че в новия проект е предвиден механизъм за контрол на разходите в болнична помощ, като цените на болничните пакети ще бъдат коригирани, ако се установи сериозен разход, но въпросът е как. Отново се приема бюджет, без да е предвидена реформа в здравната система. Този бюджет е наследен от служебния кабинет, за в бъдеще да се има предвид необходимостта от такава реформа, обърна се Чакъров към здравния министър Силви Кирилов. Чакъров припомни и, че се запазва високият процент на доплащане от пациентите, който у нас е около 44%. Не се изпълнявали препоръките на ЕС да се изградят болници за долекуване.
Иван Ибришимов от "БСП - Обединена левица“ изтъкна, че неговата парламентарна група ще подкрепи бюджета с ясното съзнание за пропуските в него. Депутатът акцентира върху значителното увеличение на бюджета на Касата за тази година. За разпределението на средствата обясни, че бюджетът следва определена политика, която трябва да бъде зададена от някого, но три години и половина не е имало стабилно управление. Парите трябва да са най-вече за профилактика, смята Ибришимов, като призна обаче, че средствата за долекуване не стигат, но това са реалностите в момента.
ПГ “ДПС-Ново начало“ подкрепят увеличаване на парите за болничната помощ. За нас са приоритет многопрофилните болници и тяхното устойчиво финансиране, каза Фатима Йълдъс. Но добави, че ще направят предложения за по-ефикасно разпределяне на средствата по пера.
Бюджет в размер на над 9 млрд. лв., което е увеличение с 16% спрямо миналогодишния, е много сериозно нещо, изтъкна Ивайо Митковски от ПГ "Продължаваме промяната-Демократична България“. Положително е, по думите му, че се продължава политиката за поддържане на аптеки в труднодостъпни райони. В проекта обаче не са предвидени отделни средства за лечение на психични заболявания, изтъкна депутатът. Въпросът е осигурява ли този бюджет справедливост за хората, които крепят здравната ни система, липсват гаранции, че средствата ще стигнат до тях. Нямало и предвидени пари за финансиране на дефицитните специалности като педиатрия, например. Въпрос е и дали средствата от бюджета ще бъдат изразходвани ефективно, кой носи отговорност, че парите не стигат до онези, които са на първа линия в здравната система, коментира Митковски. Божидар Божанов заяви, че ПП-ДБ предлагат частните болници да правят търгове за обществени поръчки, като парламентарната група няма да подкрепи този бюджет при първото гласуване. А Александър Симидчиев добави, че част от дискусиите са неверни. Ние не сме увеличили парите на Касата, тя ги събира от вноските на осигуряващите, посочи той, и подчерта, че у нас хората се хоспитализират два пъти по-често, отколкото в ЕС, защото няма достатъчно средства за доболнична помощ. Профилактираме едва 50% от населението, добави той. Залагането на повече средства в извънболничната помощ ще стимулира политики, които вече дават ефект, добави Васил Пандов.
Срокът за предложения между двете гласувания беше съкратен на пет дни.