Парламентът прие на първо четене два законопроекта, свързани с висшето образование

Парламентът прие на първо четене два законопроекта за промени в Закона за висшето образование. 
Със законопроекта за изменения в Закона за висшето образование с вносител Андрей Чорбанов от "Има такъв народ“ и група народни представители се въвежда облекчена процедура за закриване на висши училища, които не осъществяват образователен процес. Така ще бъдат защитени репутацията на системата, както и интересите и правата на студентите, които ще бъдат насочени към други институции, предлагащи качествено образование, посочва вносителят. С процедурата не може да бъде злоупотребено, защото закриването е по предложение на Министерския съвет, но се решава от Народното събрание, под контрола на обществеността и медиите.
Вторият законопроект, отново на Андрей Чорбанов и група депутати, е за допълнение към Закона за висшето образование. Той предвижда по отношение на приоритетните професионални направления и защитените специалности в държавните висши училища да отпадне съществуващото ограничение да се предоставят средства от държавния бюджет за издръжка на обучението на студенти и докторанти. Това ще доведе до намаляване на разходите на семействата на студентите и докторантите, които желаят да се преквалифицират. Работодателите също имат интерес от увеличаване на кадрите в приоритетните сектори на икономиката, пише в мотивите.
Заложена е ежегодна актуализация на списъците на приоритетните професионални направления и на защитените специалности. Предвижда се допълнението да влезе в сила от 1 януари догодина.
Министърът на образованието Красимир Вълчев посочи, че министерството подкрепя и двата законопроекта. В момента, отбеляза той, няма нормативна възможност да се закрие висше училище, което не осъществява траен учебен процес. Той призна за количествен и структурен проблем по отношение образование-търсене на работна сила. Количественият е при 100 души, навлизащи в пенсионна възраст, средно едва 60 са младите хора, които ги заместват в професията им. Министърът отбеляза, че най-болезнен е недостигът на технически кадри. Така например при 100 инженери, които се пенсионират, едва 45 са тези, които ги заместват, за 100 медицински сестри едва 40, а при 100 хидроинженери едва 10 ги заместват. Затова, смята Красимир Вълчев, трябва да продължи използването на другите инструменти, които имаме, за да насърчаваме търсенето. Ако досега много голяма част от хората са упражнявали една професия по време на трудовия си живот, то днешните деца и ученици най-вероятно ще сменят по три пъти професии, голяма част от професиите ще изчезнат, което ще наложи едно постоянно преквалифициране, подчерта образователният министър защо подкрепят законопроектите.