Парламентът прие на първо четене промени в Закона за енергетиката, свързани с авариите в електрозахранването

Със 158 гласа „за“ и 17 „въздържал се“ парламентът прие на първо четене промени в Закона за енергетиката, свързани с авариите в електрозахранването през декември миналата година. Вносители са Павела Митова ( „Има такъв народ“) и Делян Добрев (ГЕРБ-СДС).
Митова, председател на енергийната комисия и съавтор на поправките, посочи, че при прилагането на законопроекта няма разходи от държавния бюджет, ЕРП-та финансират програмите със собствен бюджет. Тя припомни, че в периода от 21 до 31 декември 2024 г. в страната е имало прекъсвания в електрозахранването, което е наложило намеса от страна на Министерството на енергетиката. Според нея санкциите за юридически лица при нарушения са несъразмерни на причинените вреди и трябва да бъдат актуализирани.
Чрез предложените изменения се цели да се повиши сигурността на електроснабдяването на електроразпределителните мрежи чрез въвеждане на разпоредби, задължаващи ЕРП-тата при необходимост да извършват инвестиции за поддържането и модернизацията на електроразпределителните мрежи, с които се гарантира сигурността и качеството на доставките на електрическа енергия.
Предлага се въвеждане на конкретни разпоредби, свързани с правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а именно регулаторът да има право да утвърждава и контролира изпълнението на инвестиционните програми на операторите на електроразпределителни мрежи. Комисията ще може да изиска операторът на съответната електроразпределителна мрежа да включи в инвестиционната си програма инвестиционни дейности за поддръжка или модернизация на определени съоръжения и обекти.
С друго предложение се предлага КЕВР да утвърждава минимален размер на планираните от операторите на електроразпределителни мрежи инвестиционни разходи и разходи за ремонт за всеки регулаторен период, свързани с реконструкцията и модернизацията на съществуващи електроенергийни обекти.
Със законопроекта се предвижда да се създаде възможност за общините да предоставят информация и предложения на електроразпределителните предприятия за дейности, свързани с реконструкция и модернизация на конкретни съоръжения и обекти на територията на конкретната община.
Размерът на съществуващите санкции при нарушаване на императивни разпоредби на Закона за енергетиката за юридическите лица, спрямо причинените вреди, е нисък и следва да се актуализират административно наказателните разпоредби в Закона за енергетиката, посочват вносителите.
Искра Михайлова каза, че „Възраждане“ ще подкрепят предложенията като цяло. Групата им обаче имала резерви към параграфа за сервитутите върху горски територии, особено що се отнася до възобновяемите енергийни източници, тъй като според нея тази тема е извън обхвата на проекта. Нямало и изисквания към ЕРП-тата да дадат отговор защо отказват да включат обекти в годишната си програма, по думите на депутата. 
Красимир Манов заяви, че „Морал, единство, чест“ ( МЕЧ) ще се въздържи при гласуването, защото имат по-радикален подход за ЕРП-тата и искат те да станат отново държавни. 
Докато стане реалност радикалното ви решение, не е ли по-добре потребителите да бъдат по-добре защитени, репликира го Йордан Тодоров от "Възраждане". По думите му идеята на този законопроект е хората да плащат за една качествена услуга, а да не се стига до компенсации, които да получават, за това че са били без ток. Според „Възраждане“ трябва да има публичен регистър, който може да е създаден от КЕВР и да съдържа пълната информация по целия процес -  от подаването ѝ от кмета, до дружествата и КЕВР.
От „Величие“ сме разочаровани, че размерът на обезщетенията, които ЕРП-тата дължат в случаи на авария, остават в общите условия на доставчиците, коментира Красимира Катинчарова.