Парламентът прие на първо четене промени в Закона за публичните финанси, свързани с въвеждане на нови правила за бюджетно планиране

Със 117 гласа "за", 55 гласа "против" и без "въздържал се" парламентът прие на първо четене промени в Закона за публичните финанси, внесени от Министерския съвет, свързани с въвеждане на нови правила за бюджетно планиране. Депутатите отхвърлиха две предложения - на Божидар Божанов от „Демократична България“ (ДБ), предвиждащи методика за разпределение на общинските бюджети и задължение на Министерството на финансите да публикува в ясен график данните за изпълнението на бюджета.
С приетите промени се запазват основните ограничения от Пакта за стабилност и растеж за дефицита и дълга и се въвежда проследяване на ръста на нетните разходи спрямо одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за България. 
Предлага се създаване на нова разпоредба, с която за първи път се въвежда правило националните финансирани инвестиции да се включат в бюджета след предварителна оценка и приоритизация. Предвижда се в случаите, когато бюджетът не е приет навреме, държавата да може да рефинансира дълга си както главница, така и лихви, не само на вътрешния пазар, но и чрез емисии на международните пазари. Това е защита срещу ликвидния риск и възможност да се рефинансира дълга при най-добри условия, се посочва в мотивите. Въвеждат се също два нови документа - Национален средносрочен фискално-структурен план и Годишен доклад за напредъка, които заменят конвергентната програма и Националната програма за реформи. 
Правите следната комбинация за перфектна буря - първо правите високи дефицити, а после премахвате ограниченията, които би трябвало автоматично да ги коригират, каза Мартин Димитров от ДБ. За нас премахването на националните корективни механизми е сериозна грешка, ние не можем да разчитаме само на европейските такива добави той.
Константин Проданов от "Прогресивна България" отбеляза, че се преминава от един механизъм към друг. Старият механизъм беше като сламена шапка, защото не предотврати дефицитът за 2025 г. да е 4%. В същото време ЕК признава, че старият подход със структурен дефицит е по-труден за прилагане, допълни той. Новият механизъм е напълно адекватен и е като каска, която ни предпазва, а вие настоявате върху сламената шапка да сложим и каска, заяви Проданов.
Промяната е съвсем нормален процес, тъй като има промяна в европейското законодателство, но забелязваме неща, които ни притесняват, каза Теменужка Петкова от ГЕРБ. Тя коментира, че една от промените е свързана с възможността всяко временно и служебно правителство да може да тегли нов дълг в условия на неприет Закон за държавния бюджет. И посочи, че по този начин сериозно се подкопават устоите на публичните финанси на страната. Друга наредба, която ни притеснява, е свързана с възможността ежегодно да се определят размер и вид на публични инвестиции, които ще са предварително одобрени от Министерския съвет на база на определени критерии, разписани в наредба, и това гранични с липса на каквото и да е прозрачност, отбеляза Петкова.
Тя определи като притеснително и елиминирането на т.нар. извънредни обстоятелства като основание до настоящия момент за наличие на дефицит над 3%. В условията на процедура по свръхдефицит не можем да си позволим да елиминираме такъв тип ограничения, каза още Петкова.
Според нас предложеният текст не осигурява необходимия баланс и парламентът трябва да разполага с разчет на предстоящите плащания, налични средства и недостиг, който налага поемане на дълг, каза Айтен Сабри от ДПС. Ако държавата е надхвърлила разходните ограничения, гражданите трябва да знаят кога и с какви действия ще се върнат в неговите рамки, добави тя.