Основната промяна в проектозакона засяга териториалното деление, като цялата територия на страната се обособява в един регион от ниво 1, а досегашните шест района за планиране от ниво 2 се трансформират в четири нови региона - Столичен, Северен, Източен и Южен.
Столичният регион включва област София-град; Северният - областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград, Силистра; Източният - областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол; Южният - областите София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали.
Проектозаконът предвижда въвеждане на специфичен режим за град София поради съвпадането на функциите на община, административна област от ниво 3 и регион за планиране от ниво 2. За Столичния регион не се изработва отделна Интегрирана териториална стратегия за развитие, а нейните функции се поемат пряко от Плана за интегрирано развитие на общината.
С промените броят на Регионалните съвети за развитие се намалява от шест на четири. Членовете на регионалния съвет за развитие на Столичния регион за планиране от ниво 2 са: областният управител на област София (столица), кметът на Столичната община, председателят на Общинския съвет на Столична община, кметовете на районите на територията на Столичната община.
България следва да приведе националното си законодателство съответно новата европейската класификация NUTS. Това не е въпрос на предпочитание, не можем да си позволим да отлагаме процеса, каза Здравко Огнянов от "Прогресивна България" (ПБ). Със законопроекта не променяме административните граници на областите и общините, не закриваме области, а променяме районите за статистическо отчитане и реално планиране, каза Огнянов.
Йордан Иванов от "Демократична България" (ДБ) коментира, че тази наредба е неправилна, докато няма извънредно данъчно законодателство за столицата. Той попита защо единственият орган, срещу който ще има санкции, са общините. Основният проблем е, че с аргумент за по-добра координация се прави поредна крачка към централизация, допълни Катя Панева от ДБ.
Няма да подкрепим предложения законопроект, не защото той отговаря на изискване на решение на ЕС, а защото символизира опасни тенденции, каза Искра Михайлова от ДПС. Това е липса на разбиране какво означава регионалното развитие на една страна в контекста на регионалното развитие на ЕС, има желание за централизация и контрол на решения от централните власти, допълни Михайлова.
Промените са започнали през 2024 г. по време на служебното правителство на Главчев. При правителството на Гюров, през март т.г., официално е приет този вариант, каза Коста Стоянов от "Възраждане". Не сме съгласни с това разпределение и няма да подкрепим закона, изискването на ЕК е на база на чисто статистически цели, добави той. Стоянов попита защо София област не е включена в столичен район. Според Цончо Ганев от "Възраждане" законопроектът е некоректен, нечестен и е лош за София.
Божидар Божанов от ДБ каза, че числото от оценката на въздействието е грешно, тъй като са записани 19 министерства, а те всъщност са 18. Не е вярно, че Министерският съвет по времето на Гюров е приемал този законопроект, посочи той.
Новият модел на финансиране трябва да намали неравенствата между регионите, като не възпира развитието на вече развитите региони, каза Йордан Терзийски от "Продължаваме промяната". Имам притеснения, че район Северна България ще бъде неглижиран и ще остане назад в развитието си, допълни Терзийски. Колегата му Велислав Величко посочи, че мястото на София област е към Столичен район.
Промяната на регионалния модел не бива да се свежда само до прекрояване на административната карта и на регионалните съвети, каза Николай Нанков от ГЕРБ-СДС. Той допълни, че от партията няма да подкрепят законопроекта. В България трябва да има четири региона, както съм твърдял през 2018 г., каза Нанков. Дали това трябва да бъдат четирите региона, които предлагате, подходете обективно към предложенията на опозицията, добави той.