Парламентът прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 година

Парламентът прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. със 143 гласа „за“, 81 – „против“, и без въздържали се.
Проектобюджета подкрепиха от „Прогресивна България“ и ДПС. Против гласуваха от ГЕРБ – СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.
По време на дебата от опозицията критикуваха заложения в проектобюджета дефицит и липсата на реформи. Управляващите обясниха, че това е бюджет „на наследството“ и с него показват истината. 
Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев определи проектобюджета за 2026 г. като „смел, но не и безразсъден“.  
В обяснение на отрицателен вот Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ каза, че е гласувал против проектобюджета, защото той удря работещите хора в България. Той коментира, че този бюджет предлага по-висока осигурителна тежест и замразяване на цялата социална програма.   
Александър Иванов от ГЕРБ – СДС заяви, че на 68-ия ден на кабинета „Радев“ е бил приет „бюджет на прогресивния дефицит“. Той предлага нула реформи, по-ниски приходи и по-високи разходи от бюджета, който беше предложен от правителството на Желязков в края на 2025 г., отбеляза той. По отношение на наследството, Иванов посочи, че в последните пет години настоящият премиер, тогава президент, е управлявал през служебни кабинети над две години и три месеца.
Законопроектът за държавния бюджет предвижда дефицит по консолидираната фискална програма за тази година в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Заложените приходи, помощи и дарения в проектобюджета са в размер на 49,6 млрд. евро, а общите разходи възлизат на 56,8 млрд. евро. Според проекта максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро или 30,1 на сто от БВП.
Предвижда се общите средства за капиталови разходи през 2026 г. да достигнат 9,360 млрд. евро, като в т.ч. влизат тези с национално финансиране от 4,028 млрд. евро и с европейско финансиране от 5,331 млрд. евро (в т.ч. Националният план за възстановяване и устойчивост).
От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. – в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи. 
Законопроектът залага намаляване на разходите за персонал с 10 на сто, считано от 1 септември, с изключение на общините, военнослужещите, заетите лица по Закона за МВР, по Закона за ДАНС, по Закона за НСО, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и по чл. 5 от Закона за лечебните заведения. 
Законопроектът предвижда повишаване на приходите от опериране на тол системата и увеличение на винетните такси с 30 на сто, от 1 август 2026 г., както и увеличение на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия от същата дата.
Депутатите намалиха срока за предложения между първо и второ четене на законопроекта на пет дни.