С него в българското законодателство се въвеждат изискванията на европейска директива, като на 26 март 2025 г. е връчена исковата молба от Европейската комисия до Съда на ЕС, по която е образувано дело за налагане на финансови санкции на България.
Със законопроекта се въвежда лицензионен режим към лицата, извършващи дейност по обслужване на вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитни институции. Уреждат се изискванията към купувачите на кредити и задълженията на кредитните институции, извършващи дейност на територията на България, във връзка с прехвърлянето на вземания по необслужвани кредити, както и задълженията за уведомяване, когато кредитните институции са определени от купувач на кредити да извършват дейност по обслужване на вземания по необслужвани кредити. Този закон се прилага само по отношение на необслужвани кредити, предоставени от кредитни институции, учредени в Европейския съюз.
Българската народна банка е определена за компетентен орган относно дейността на лицата по този закон, с изключение на дейностите, свързани със защита на потребителите, за които компетентен орган е Комисията за защита на потребителите.
По отношение на кредитополучателите с цел укрепване на техните права е предвидено изискване за тяхното справедливо третиране; за уведомяването им за извършеното прехвърляне на необслужван кредит; и забрана за претендиране на вземане, различно от определеното в договора между кредитополучателя и първоначалния кредитор.
От законопроекта отпаднаха предложените промени в Закона за частните съдебни изпълнители (ЧСИ), които даваха възможност ЧСИ-тата да извършват дейност по обслужване на вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитни институции.
Мартин Димитров от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) посочи, че в обхвата на законопроекта са само банковите кредити. Той предложи да се включат и бързите кредити, но предложението му не беше прието.
Георги Хрисимиров ("Възраждане") посочи, че този текст ще срещне подкрепата на "Възраждане". Ако не се приеме тази поправка, "Възраждане" работи по законопроект, който да дава възможност да се отнема лицензът на фирми за бързи кредити, добави той.
Колегата му Димо Дренчев ("Възраждане") предложи лицето, обслужващо кредити, да не бъде само акционерно дружество, а да може да бъде и дружество с ограничена отговорност, но текстът не беше приет в пленарната зала.
Венко Сабрутев (ПП-ДБ) предложи нов член в законопроекта - кредитната институция да може да прехвърли своето вземане на купувач на кредити, само след като го е предложило писмено на длъжника при същите условия и той е отказал писмено. Нашето предложение дава възможност кредитополучателят да изкупи своя дълг на цената, на която кредиторът се опитва да го продаде, обясни той. Този текст срещна подкрепа от "Възраждане" и "Величие".
Председателят на Комисията по бюджет и финанси в парламента Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) коментира, че това предложение е недопустимо съгласно правилника на Народното събрание. От трибуната на второ четене могат да се правят само редакционни поправки, отбеляза той. След като изгласуваме закона, може веднага да внесете законопроект за изменение и допълнение, обясни Добрев. Причината да бъде предложен този текст сега в зала е или за да не разберем какво се предлага, или защото БНБ и всички институции щяха да са против, коментира той. По думите му този текст приканва всички длъжници да спрат да си плащат кредитите. Банката ще пише кредита необслужван и след това по силата на този текст е длъжна да ви го предложи на вас на по-ниска стойност, обясни Добрев.
По време на гласуването Сабрутев поиска залата да прецени дали предложението е допустимо. Председателят на Народното събрание Наталия Киселова обясни, че още по време на разискванията е било оповестено, че предложението е недопустимо за гласуване.
Законът за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, приеха още депутатите.