Парламентът прие проектобюджетите на държавата, на НЗОК и на ДОО след часове дебати в два пленарни дни

В два последователни пленарни дни и след часове дебати в пленарната зала парламентът прие на първо четене проектобюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО), на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и държавния бюджет за 2026 г. Това са първите бюджети в евро. Те бяха подкрепени от ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", "БСП-Обединена левица", "Има такъв народ" и нечленуващи в парламентарна група народни представители. Против бяха от опозицията - "Продължаваме промяната-Демократична България", "Възраждане", "Алианс за права и свободи" и "Морал, единство, чест". "Величие" не участва в гласуванията.
Планираният бюджетен дефицит в проектобюджета за догодина е в размер на 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП), а държавният дълг се предвижда да достигне до 37,6 млрд. евро  (31,3% от БВП) през 2026 г. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,5 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост. Проектът на държавен бюджет за догодина предвижда увеличение от 5 на 10 на сто на данък „дивидент“ и въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от Националната агенция по приходите софтуер за управление на продажбите.
От 1 януари 2026 г. се повишава осигурителната вноска за фонд "Пенсии“ с два процентни пункта, минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава на 620,20 евро, а максималният осигурителен доход за всички осигурени лица става 2352 евро.
При дебатите по държавната план-сметка финансовият министър Теменужка Петкова заяви, че бюджет 2026 г. е на база законодателството, според опозицията това е рисков бюджет, на фалита, чуха се и призиви за протести.
Това е бюджет за българските граждани. Не е касичка на властта, то си е касичка на хората, защото там е минималната заплата от 620 евро, такава не сме имали, пенсиите са увеличени по т.нар. швейцарско правило, коментира вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов при дебатите по първото четене на проектобюджета. Инерцията на предишните леви бюджети е толкова голяма, че много трудно ще се вземе завоят, посочи той в отговор на обвинения на опозицията за левичарски бюджет. Имаме по-високо майчинство, по-високи заплати за учители, лекари, медицинските сестри – това ли е лошото на този бюджет, попита вицепремиерът. И допълни, че за общините са предвидени 920 млн. евро, добави той. Не казвам, че данък „дивидент“, вдигането на осигуровките с 2 процентни пункта са добри мерки, всяко вдигане наранява някого, но е най-щадящият от всички възможни сценарии, каза още вицепремиерът.
Бюджетната рамка, която предлагаме, е продиктувана от забавяне и несъстояли се инвестиции през последните четири години в инфраструктурата, обясни министърът на регионалното развитие Иван Иванов. По думите му компенсиране на всяко забавяне в строителството се връща като по-тежък и значително по-скъп ангажимент. Това означава, че това правителство има по-малка възможност да следва своя собствена визия, обясни министърът. Иванов допълни още, че неподдържането на пътната инфраструктура е наследен ангажимент. Волята на правителството е да имаме нормални пътища, което е задължение на държавата, а не лукс на гражданите, каза той.
В четвъртък пленарната зала одобри на първо четене и проектобюджетите за догодина на НЗОК и на ДОО.
В проектобюджета на НЗОК за възнаграждения на работещите в лечебните заведения са предвидени общо 260 млн. евро. От тях 230 млн. евро са за осигуряване на персонала в лечебните заведения, а 30 млн. евро – за лечебните заведения, финансирани от бюджета на Министерството на здравеопазването. Здравната вноска за 2026 г. остава 8%. Резервът на НЗОК е около 3% от бюджета – 155 892 700 евро, което представлява увеличение от 9,8%, уточни председателят на НЗОК Петко Стефановски. 
Предвидени 5 571 998 400 евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 196 424 800 евро, от които 3 177 034 800 евро са от здравноосигурителни вноски и 2 019 390 000 евро са трансфери за здравно осигуряване, предназначени за групите, осигуряващи се за сметка на държавния бюджет. Общо заложените разходи за догодина са 5 571 998 400 евро. Приходите и разходите по законопроекта са със 727 652 900  евро повече спрямо 2025 г., което е 15% ръст.
Бюджетът на НЗОК за догодина създава стабилна финансова основа, заяви здравният министър Силви Кирилов при представянето на параметрите. Не са заложени реформи, коментираха опонентите.
Законопроектът за бюджета на ДОО за 2026 г. предвижда размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" да се увеличи с 2 процентни пункта. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. се определя в размер на 620,20 евро, а максималният осигурителен доход за всички осигурени лица става 2352 евро.
Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), се увеличава от 1 януари 2026 г. от 398,81 евро (780 лв.) на 460,17 евро. Предвидено е размерите на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 1 януари 2026 г. да се повишат от 50 на 75 на сто от получаваното през време на отпуска обезщетение. Пенсиите за трудова дейност ще бъдат осъвременени от 1 юли 2026 г. по т.нар. швейцарско правило, като по предварителни данни това ще бъде с между 7 и 8 процента. 
Опозицията определи проектобюджета на ДОО за 2026 г. като левичарски и проинфлационен и поиска да отпадне увеличението на осигурителните вноски. "БСП-Обединена левица" и "ДПС-Ново начало" защитиха проектобюджета и посочиха, че той гарантира и прогресивно надгражда осигурителните права на българските граждани.
Сигурно може да има и по-добър бюджет, но това е възможният бюджет, коментира министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов.