Парламентът ратифицира на две четения в едно заседание Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност и приложенията към него. „За“ бяха 189 народни представители – „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, ДПС, „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“. Против бяха 10 депутати – ПГ „Възраждане“.
Със законопроекта се цели България да се присъедини към Европейския механизъм за стабилност, се посочва в мотивите.
Договорът за създаване на Европейския механизъм за стабилност предвижда всички държави членки на еврозоната да станат членове на Механизма след влизането в сила на Решението на Съвета на Европейския съюз за приемане на еврото на съответната държава., се отбелязва в доклада на временната бюджетна комисия.
Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) е създаден с цел осигуряване на допълнителна финансова стабилност в рамките на Европейския паричен съюз, посочи председателят на временната бюджета комисия Константин Проданов. Механизмът изпълнява тази цел като предоставя заеми, техническа помощ и експертиза на държави членки от еврозоната. Заемите са нисколихвени и с по-благоприятни условия от тези на международните финансови институции, като се предоставят под условие държавите да провеждат реформи и да водят благоразумна фискална политика.
Европейският механизъм за стабилност се финансира, като набира средства чрез продажбата на облигации на финансовите пазари. Това е източникът на средствата, които той предоставя под формата на заеми на държавите-бенефщиери. Самият Механизъм разполага с общ уставен капитал, който в момента възлиза на 709 млрд. евро, като държавите членки внасят само част от него.
Уставният капитал на Механизма след присъединяването на България ще бъде 714,7 млрд. евро, от които реално внесен капитал - 81,7 млрд. евро. Тъй като БВП на глава от населението на България е под 75% от средното за ЕС, страната се ползва от временна корекция за период от 12 години, което води и до по-ниски вноски във внесения капитал на ЕМС. Вследствие на това началният внесен капитал на България е 603,21 млн. евро и ще бъде изплащан на пет равни годишни вноски от по 120,64 млн. евро. Срещу този начален внесен капитал България се записва за начален уставен капитал в ЕМС в размер на 5,28 млрд. евро. В следващите седем години не се предвиждат допълнителни плащания от България. След изтичане на периода на временна корекция през 2038 г. България ще извърши еднократно допълнително плащане от 388,69 млн. евро, с което общият уставен капитал на страната ще достигне 8,68 млрд. евро, от който внесен капитал 991,9 млн. евро.
Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова разясни, че решенията за подпомагане на една държава във фалит се вземат с изричното съгласие на всички страни членки на Механизма, т.е. няма да може да се вземе нито едно решение без гласа на България. Решения при ускорена процедура се вземат с 85% от гласовете, разясни още тя. По думите на Петкова като част от механизма страната ни ще има достъп - в случай на остра нужда от средства, което ще донесе директни и индиректни икономически ползи.
Цончо Ганев от „Възраждане“ коментира, че НС обсъжда и ще приеме нещо, което, по думите му, е меко казано цинизъм за българския народ, защото следващите години България ще даде 2 млрд. лв., за да се финансират закъсали държави, да поеме техни дългове.
Мартин Димитров от ПГ “Демократична България“ призова депутатите да подкрепят една гаранция, застраховка, за България, за да може, ако дойдат тежки времена, да бъдем подготвени. По думите му този фонд е нещо като европейски валутен фонд. Няма да плащаме ничий чужд дълг, тъй като решенията се вземат с пълно единодушие, изтъкна депутатът. Отговорността, която носим, поведението, трябва да е в полза на България, на стабилността, подчерта Димитров.
Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС коментира, че предложеният законопроект е финалната фаза, надграждане над това, което получихме с присъединяването си към еврозоната. Присъединихме се към втория по значимост валутен съюз в света и това е гаранция не само за стабилността на държавата ни, с днешното гласуване ще дадем гаранция, че никога няма да сме в състоянието, в което бяхме през 90-те години, посочи Горанов. Не правите грешка, ако сте създали неправилно впечатление в предизборната кампания за отношението си към еврото, днес е моментът да се поправите , обърна се той към управляващите. По думите му вноската в европейския стабилизационен механизъм не е разход, а инвестиция.
Вашите правителства заблудиха европейските правителства, за да може да се влезе в еврозоната, репликира го Димо Дренчев от „Възраждане“.
Константин Проданов, „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока. Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми, подчерта председателят на временната бюджетна комисия. Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират, обясни Проданов. Това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро, разясни председателят на временната бюджетна комисия.
Председателят на „Възраждане“ и на парламентарната група Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост. Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша, посочи той. Голяма част от избирателите на ПБ останаха излъгани, техният лидер излъга, че иска да направи референдум за еврото, отбеляза още Костадинов и добави: „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“.