Пациентски застъпници очертаха пропуски в достъпа до биомаркерна диагностика при онкологични заболявания у нас

Пациентски застъпници очертаха пропуски в достъпа до биомаркерна диагностика при онкологични заболявания у нас на пресконференция на тема „Ракът може да бъде контролиран. Бюрокрацията – не!“, която се състоя в пространство „ЩРАК“ в София. Тя се организира от Сдружение „Общност Мостове“.
В дискусията участваха адв. Силвия Величкова и Боряна Ботева от Сдружение за развитие на българското здравеопазване (СРБЗ), адв. Пламен Таушанов от Българска асоциация за закрила на пациентите (БАЗП), Евгения Александрова, председател на Асоциация на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ), Гергана Богданова,  изпълнителен директор на Фондация „Нана Гладуиш - една от 8“, д-р Антоанета Тончева, генетик и член на Сдружение „Общност Мостове“, д-р Марчела Колева, онколог в Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ), д-р Любомир Балабански, генетик в СОНМ, както и онкологът д-р Росица Кръстева и патологът д-р Цветомир Гарев.
България е единствената държава в ЕС, в която биомаркерната диагностика при онкологични заболявания не се заплаща с публични средства. Това води до забавено лечение, ненужно изразходвани средства и по-висок риск от неблагоприятен изход, каза Боряна Ботева.
Ние искаме Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която харчи 1 млрд. лв. за онкологични лекарства, да може да осигури правилна диагностика на пациентите, заяви Пламен Таушанов. Той представи новата амбулаторна процедура 50 в наредба 9, която регламентира само генетика и няма изискване да се докаже вземането на материал от пациента. Според него новата процедура ще даде достъп само на малка част от новодиагностицираните пациенти, докато други ще останат без възможност за финансирана диагностика заради дискриминативни ограничения.
Исканията ни са да бъде разширена амбулаторна процедура 43 за солидни тумори, да се въведат ясни критерии за привеждане на NGS панелни изследвания, както и да се гарантира качество от сертифицирани лаборатории, уточни Таушанов.
Беше внесен проект в Закона на бюджета на НЗОК за 2026 г., в който бяха предвидени средства за биомаркерна диагностика, но на второ четене беше прието изменение, с което средствата за диагностика бяха преместени от медицински дейности в медицински изделия. Това на практика няма как да проработи, каза Силвия Величкова. По думите й за 2025 г. досега НЗОК не е заплатила нито едно медицинско изделие и изследване на нито един онкоболен пациент. Биомаркерната диагностика е медицинска дейност, не е консуматив или предмет, добави още тя.
Росица Кръстева посочи, че сред проблемите в България са, че няма разбиране по отношение на институциите за съвременното лечение на рака, освен това се дава определена терапия на пациенти, за които тя не е подходяща.
Антоанета Тончева, която се включи онлайн, отбеляза, че биомаркерната диагностика не е лукс или каприз, а е реална нужда.