Пет формации ще бъдат част от следващия парламент според проучване на "Маркет линкс"

Пет формации ще бъдат част от следващия парламент според проучване за електоралните нагласи на агенция "Маркет линкс".
Проучването е национално количествено. Финансирано и реализирано е съвместно от БТВ и "Маркет линкс". Обем на извадката: 1006 лица над 18 г. в страната. Проведено е между 7 и 15 март 2026 г. Методът на регистрация е пряко-лично интервю и онлайн анкета.
Парламентът вероятно ще бъде с пет формации, като "БСП-Обединена левица" и "Морал, единство, чест" (МЕЧ) са най-близо до бариерата (4%), като все още са сред най-силно засегнатите от появата на "Прогресивна България", посочват от "Маркет линкс".
От гласовете на решилите да гласуват "Прогресивна България" получава 21,1%, ГЕРБ-СДС - 18,6%, "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) - 12%, "Движение за права и свободи" (ДПС) - 7,2%, а "Възраждане" - 4,9%. 
Под чертата от 4% остават "БСП – Обединена левица" - 3%, "Морал, единство, чест" - 2,8%, "Величие" - 2,7%, "Алианс за права и свободи" (АПС) - 1,3%, "Синя България" - 1,2%, "Сияние" - 1%, "Има такъв народ" (ИТН)- 0,2%.
Около 19% от заявилите, че ще гласуват все още не са решили за кого. 
Нагласите за участие в предстоящите парламентарни избори за 52-ро Народно събрание остават устойчиви от началото на годината и преди старта на кампанията. Въпреки отсъстващите ярки политически противопоставяния през последните месеци, отново е налице възможност броят наизбирателите на 19 април да достигне до около 3 млн., което не се е случвало от април 2021 г., казват също от "Маркет линкс".
Служебният кабинет започва работата си с умерено ниво на доверие, съизмеримо със старта на предходния кабинет. Това се потвърждава и от обществената оценка на някои от първите негови действия и реакции при кризи. Наративът, че осигуряването на честни избори и борбата с купуването на гласове налага и сериозни административни рокади на областно ниво е донякъде успешен, като разпределението на отговорите ясно илюстрира разделението в обществото ни за пътя, по който трябва да върви страната. Правителството получава значително по-добри оценки за кризисните си действия с извеждането на българските граждани от засегнатите от войната в Иран страни, обясняват от социологическата агенция.
Единствените двама политици с положително нетно доверие (разликата между доверието и недоверието - бел.ред.) са президентът Илияна Йотова (21%) и лидерът на "Прогресивна България" президентът в периода 2017 - 2026 г. Румен Радев (20%). Служебният премиер Андрей Гюров е с нетно доверие (- 16%), Божидар Божанов (- 45%), Ивайло Мирчев (- 46%), Костадин Костадинов (- 49%), Радостин Василев (- 54%), Асен Валисев (- 55%), Ивелин Михайлов (- 56%), Бойко Борисов (- 61%), Атанас Атанасов (- 67%), Слави Трифонов (- 77%), Делян Пеевски (- 79%), Ахмед Доган (- 85%).
Неудовлетворението от посоката на развитие на държавата продължава да бъде на критично ниски нива, отразяващи както вътрешната политическа нестабилност, така и от геополитическото напрежение. Тези фактори допълнително подклаждат и свързаните с потенциално висока инфлация опасения, посочват от агенцията.
По-късно днес Централната избирателна комисия (ЦИК) ще изтегли номерата в бюлетината за гласуване за изборите на 19 април.