Пиеса в Народния театър предлага „философско ръководство за оцеляване в света на постистината“

Какво се случва с Розенкранц и Гилденстерн, когато Хамлет не гледа? Във време, в което истината е въпрос на гледна точка, а реалността изглежда повече като сценарий, който някой друг пише, драматургията на Том Стопард звучи не просто актуално, а тревожно пророчески. Думите от екипа на Народния театър (НТ) са по повод предстоящата премиера на „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“. Режисьор е Боян Крачолов.
По думите им историята на второстепенните герои от „Хамлет“ изглежда като философско ръководство за оцеляване в света на постистината. Пиесата е хит на британска сцена отпреди почти 60 години и изстрелва автора Том Стопард в световната театрална орбита. 
„Пиесата обръща класическия текст на Шекспир наопаки, за да ни покаже какво се случва с онези герои, които в оригинала почти не съществуват и са някъде там – второстепенни, някакъв план Б. Тя е съвършено театрална игра – остроумна, парадоксална, философска и смешна – но под смеха се крият въпросите, които Стопард задава през цялото си творчество: Отговорен ли си, ако не разбираш сюжета? Кой си ти в история, която не си написал сам?“, разказват от трупата на НТ.
По думите им изгнаничеството и идентичността неслучайно са теми, по които Стопард разсъждава. Роден през 1937 г. в Чехия като Томаш Щройслер, в семейството на евреи, бъдещият драматург прекарва детството си между Сингапур и Индия, след като семейството му бяга от нацистите. След смъртта на баща си и повторния брак на майка му с британски офицер той приема нова самоличност – не само ново име, но и нова културна принадлежност. „Британската култура ме оформи. Английският език ми даде дом и свобода“, казва по-късно. Темата за изгнаничеството – било то от държава, от идентичност, от сигурността на еднозначния смисъл – ще се превърне в траен мотив в творчеството му.
Историята на дебюта му звучи почти като театрална притча. „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ първо е отхвърлена от големите институции, поставена е от студентската трупа Oxford Theatre Group през 1966 г. на Edinburgh Festival Fringe, на много малка сцена. Постановката първоначално среща пренебрежение. Следва възторг и в крайна сметка – триумф на пиесата.
„Думи, думи. Само това ни остава“, казва един от героите на Стопард. Авторът напомня, че именно думите са последното ни убежище – крехки, объркани, понякога комични, но винаги нужни в опита ни да разберем себе си и света. „Точно затова днес, повече от всякога, си струва да се огледаме в пиесата „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ – не за да потърсим готови отговори, а за да усетим сложността на въпросите. Да се засмеем, докато гледаме как двама объркани герои подхвърлят монета в безкраен низ от ези-та, за да вземат своето решение, което никак не зависи от тях. И накрая да се запитаме – а ние на коя страна ще паднем“, обобщават от НТ.
Както писа БТА, премиерните дати на спектакъла „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ са на 28, 29 и 30 април. 
/ДД