Модераторът на събитието Надежда Огнянова представи книгата, която разказва за Северозапада като място, в което можеш да се изгубиш, да се намериш и дори да откриеш голямата любов.
Ели Лозанова разказа пред публиката, че един от основните мотиви в романа е символиката на смока, който може да се интерпретира по различни начини. „Смокът е пазител на домашното огнище, но освен това смок са наричали и главната носеща греда в къщата. Много значения има смока в книгата – този, който крепи къщата и този, който я пази. Когато пазителят на къщата си тръгне стават беди, така казваше баба", посочи тя.
Авторката каза, че според нея, когато човек започне да изучава легендите и да вижда тяхната символика, вплетена в живота, то той става приказка. Местностите описани в книгата са реално съществуващи. Романът поставя акцент и върху човешките взаимоотношения, но любовта в „Смок“ се развива постепенно и бавно. Главната героиня е изтънчена гражданка, която пристига на село. Тя никога не се е сблъсквала със селския начин на живот. Мястото, на което се развива действието, е компилация и е представителна извадка на малкото село с всичките му типични жители. Персонажите от книгата са вдъхновени от реални хора.
В края на срещата Ели Лозанова загатна, че в момента работи върху нещо съвсем различно, в което няма диалект. Вечерта завърши с автографи от авторката и снимки.