По повод 55-ата годишнина от обявяването на Мизия за град ще се проведе тържествено заседание на Общинския съвет, което ще започне от 11:00 ч. Един час по-рано в града ще бъде издигнат националният трибагреник, каза за БТА експертът „Образование" в Община Мизия Славяна Славкова. Представителен духов оркестър на сухопътните войски ще бъде в Мизия за празника, каза за БТА началникът на 10-ти механизиран батальон подп. Симеон Гаджев. Той допълни, че военното формирование също ще участва.
След тържественото заседание, на което ще бъде връчена наградата „Посланик на вярата в доброто“ на 35-годишния Лазар Гецковски, ще бъде официално открита и експозицията с копия на букьовското съкровище. Преподавателят по история и председател на читалището в Мизия Вълчо Златанов ще представи съкровището, допълни Славяна Славкова. БТА припомня, че тази година се навършват 100 години от откриването на букьовското съкровище, в местността Гладно поле край Мизия.
В справочното издание „XX-XXI век Врачанска област" пише, че най-ранни следи от живот в тези места датират отпреди 5000 години. Намерени са останки от две селища на първобитни хора край Гральова могила и на височината на Милин камък. По-късно на територията на днешна Мизия се развива голямо тракийско селище. Тези места са известни в археологическата наука с прочутата си находка от сребърно-златни тракийски съдове, открита през 1925 година в местността Гладно поле, край с. Букьовци. Букьовското съкровище доказва, че живелите в тези земи тракийски племена с притежавали богата култура, която била унищожена при завладяването на нашите земи от римляните, пише в изданието.
Животът тук е бил прекъсван цели столетия. С това се обяснява изчезването на имената на възникналите селища. В края на VI и началото на VII век славяните се заселили в североизточната част на днешния град Мизия. Оскъдни са сведенията за възникването на с. Букьовци, но се смята, че е образувано през XVIII век. Селото се създава около два турски чифлика, край които се заселили българи, за да обработват земя. Това се потвърждава от турски документи, в които са вписани имената на околните стари села Селановци, Крушовица, Гложене, се посочва още в изданието.