Поклонението в памет на жертвите от концлагера "Белене" събра стотици, дошли да почетат паметта им и да разкажат своите спомени

Годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера "Белене" се състоя днес на Втори обект на остров Персин на река Дунав. То събра за поредна година бивши лагерници, техни близки, роднини на жертвите на лагера, запазили спомените на своите бащи и дядовци. 
Стотици бяха дошлите в горещия ден на острова край Белене, за да изкажат своята почти към жертвите от лагера. Там бяха и такива, които все още разказват за своите изпитания, за преживяното в лагера и не забравят всяка година да отправят отново своя призив към държавното управление да има наказание за виновниците, заради които стотици са загубили живота си. 
Един от пострадалите, който идва чак от Бурса заедно с още бивши лагерници от Турция, е Шукри Сюлейман Мехмед. Той е бил учител по немски език. Преди 40 години по време на учебен час в гимназия в Крумовград е отведен и въдворен в лагера "Белене“. Тогава той е на 34 години. В концлагера изкарва 18 месеца, а след това още 27 месеца е интерниран в едно монтанско село като говедар. "Опитът за смяна на имената на етническите турци беше освен престъпление, но и нарушение на човешките права. Какво пречеше моето име и това на семейството ми на България", все още си задава този въпрос той. След като през 1989 г. е експулсиран в Турция Шукри Сюлейман Мехмед се връща в България през 1992 г. Той е категоричен, че въпреки, че са минали десетилетия от този период, изпълнен с тежки спомени за дни на неизвестност, трябва да има наказани за пострадалите и жертвите на режима, въдворил стотици хора в концлагерите.
Тази година поклонението бе открито от президента (1997-2002) Петър Стоянов. В словото си към присъстващите той подчерта, че лагерът "Белене" се превърна в синоним на комунистическата репресия и комунистическата жестокост, която в много голяма степен беше безсмислена. "Ще бъде непростим грях в нашата общобългарска памет да не бъде вграден споменът и за "Белене" и за всички останали места, които са символи на ужасяващия комунистически режим", допълни президентът Стоянов. 
Специален гост на поклонението бе писателката Теодора Димова. "Самият факт да си на това място на страданието, на изтезанието, на унижението, на несправедливостта е изпитание. Като че ли духът на самите жертви ни кара да минем през това изпитание, за да станем по-силни", каза в обръщението си към присъстващите писателката. Според нея тази страница от най-новата история на България трябва да бъде прочетена и осмислена. 
Отслужени бяха молитви от представители на вероизповеданията, от които е имало жертви на концлагера. С аплодисменти бяха приветствани бивши концлагеристи, които излязоха пред събралите се поклонници с надписа: "Последните свидетели докато са живи, искат да видят правосъдие".
По време на поклонението бе представена и изложбата "40 години памет за жертвите на лагера "Белене" (1984-1987)". Тя показва лагеристите по време на насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход в Народна република България от комунистическия режим начело с Тодор Живков. Експозицията е по инициатива на гражданската организация "Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите", обединила бившите лагеристи в "Белене" по време на асимилацията и техните близки.
Сред гостите на поклонението бяха посланикът на Турция у нас Н.Пр. Мехмет Саит Уянък и служебният министър на отбраната Атанас Запрянов. 
Организатор на поклонението е Инициативна група за подготовка и провеждане на събитието, в което влизат граждани, общественици и организации.  
Концлагерът "Белене" е създаден с поверително решение на правителството на БКП с премиер Георги Димитров на 27 април 1949 г. През 1953 г. е закрит, следвайки политиката на Москва за временно намаляване на репресиите в лагерите от наказателната система ГУЛАГ в СССР. След избухване на Унгарското народно въстание през есента на 1956 г. комунистическата власт отново отваря "Белене".През 1959 г. лагерът отново е закрит, след като в интервю за западно издание тогавашният премиер Антон Югов заявява, че в България вече няма лагери. В края на 1984 г. комунистическият режим отново отваря "Белене", където изолира 517 български граждани от турски произход, противници на т. нар. възродителен процес. Последните лагеристи са освободени през 1987 г.