Ползите от изкуствения интелект и въвеждането му в системата на здравеопазването обсъждат специалисти

Ползите от изкуствения интелект и въвеждането му в системата на здравеопазването обсъждат специалисти по време на конференция „Подобряване на качеството на живота чрез медицински и здравни иновации“, която e под мотото „Еволюция чрез иновация!“.
Събитието се организира от асоциация „Качество на живота“.
Активно си партнираме с Министерството на здравеопазването и с други институции в здравния сектор, все по-често ще обсъждаме теми за превенция, за телемедицина и всичко, което ще помогне на българите да получат навременна и адекватна помощ, каза доц. Любен Станев, председател на асоциацията. По думите му асоциацията започва работа по програми за партньорство с участниците в здравната система в извънболничната и болничната помощ.
Иновациите могат да бъдат в индивидуален план нова диагностика и лечение, но трябва да направим така, че системата да поддържа най-новите подходи в медицината, каза д-р Александър Симидчиев, член на парламентарната комисия по здравеопазване. По думите му освен много положителни страни, дигитализацията има и огромен минус – ако не се прилага равномерно, може да се задълбочат различията в здравната система и да се затрудни достъпът до иновации. Трябва да направим така, че хората да имат достъп до иновации и дигитализация, допълни той. С всички елементи на дигитализация, ако се прилагат правилно и координирано, нашата здравна система от неравномерно разпределена може да стане една от водещите здравни системи в Европа, допълни той. Имаме обединена визия, която се изразява в приетата Национална здравна стратегия с хоризонт до 2030 г. и трябва да я реализираме с енергията и мотивацията на всеки от нас, добави д-р Симидчиев.
За бъдещето на телемедицината в България говори д-р Иво Костов, експерт по оценка и управление на проекти по Хоризонт 2020 и Хоризонт Европа и лекар-анестезиолог. Данните, които се вписват в електронното пациентско досие, на този етап все още не се обработват, тъй като в някои случаи те са смесица от необработваеми данни, каза още той и посочи, че тази информация е получил от различни лаборатории и медицински университети.
Трябва да се използва наличната инфраструктура и много добрият достъп до интернет и да се изграждат центрове за здраве и телемедицинска грижа, каза още той. По думите му общините имат право да кандидатстват по европроекти за осигуряване на телегрижа по места. В момента има и програма на Министерството на труда и социалната политика, по която са предвидени над 300 млн. лв за базово дигитално обучение на хората, допълни д-р Костов, посочвайки, че тези средства биха могли да се вложат и за дигитално обучение на медици. Ако нямаме обучен персонал, няма как да се въвежда телемедицина в България, допълни той. По думите му лидерите в телемедицината са Швеция, Естония, Германия, Холандия.
Телемедицината преобразува здравеопазването, предлагайки подобрени системи за ранно предупреждение, планиране на здравето и стратегии за профилактика, каза д-р Николай Трайков. По думите му чрез виртуални отделения медиците могат да предоставят навременна интервенция, да намалят рисковете и да подобрят резултатите от лечението. Той обърна внимание на разликите между телемедицина, теле-здраве и теле-грижа, посочвайки, че телемедицината е свързана с използването на цифрови комуникационни технологии за предоставяне на медицински услуги и здравни грижи от разстояние. Теле-здравето е дистанционно наблюдение с използването на технологиите за проследяване на здравни данни на пациенти в реално време или на редовни интервали, без да е необходимо лично посещение. Теле-грижата се отнася до технология, която позволява на потребителите да останат в безопасност и независими в собствените си домове, като дистанционна грижа би могла да бъдат ориентирана към потребителите с приложения за здраве, за физическа дейност, сензори, които свързват пациента с човек, който се грижи за него, технология за напомняне за прием на лекарства и др., обясни д-р Трайков.
Иновациите са само част от цялостната картина на здравеопазването, каза проф. Красимир Гигов, генерален директор на Българския Червен кръст, с чието съдействие се организира конференцията. По думите му всеки би трябвало да има достъп до иновации. Проф. Гигов посочи, че в момента в страната ни има само три здравни клъстера, а би трябвало да се помисли повече за клъстерите. Медицината иска много пари, но няма да ги даде държавата, допълни той.