Постът е труд, молитва, въздържание, но чрез него ще стигнем до светлото Христово Възкресение, каза Ловчанският митрополит Гавриил

Постът е труд, молитва, въздържание, но като изминем този път, тогава ние ще стигнем до светлото Христово Възкресение, каза в неделната си проповед Ловчанският митрополит Гавриил.
В съслужение с духовници на Сирни заговезни той отслужи света литургия в храма „Св. Троица” в Ловеч. „Тъй като целта на нашия живот е да се обожим – да придобием Христа в себе си, в това отношение светият Велик пост ни е много голям помощник. Пожелавам на всички спасителен пост и нека се постараем да минем това поприще и действително да изпитаме радостта на Христовото Възкресение”, каза дядо владика.
На Вечернята от 17 ч. в храма ще се извърши взаимно опрощение, а на тези, които няма да могат да присъстват, митрополитът поиска прошка: „За това, което съм съгрешил, за това, което не съм успял да направя за Вашето спасение”.
В проповедта си архиереят каза още, че Великият пост е нещо като образ на пътя, който е изминало човечеството, докато е дошъл Спасителят. По думите на митрополит Гавриил по време на Великия пост трябва да се ограничим не само в храната, но и да се борим в душата си със своите страсти, немощи, недостатъци.
С неделна проповед към миряните се обърна и отец Кънчо Кабадийски. Той каза, че човешкото същество е двусъставно: съдържа духовен компонент – невидим, нематериален, който наричаме душа, и тялото, чрез което съществуваме в материалния свят. „Това е човекът. Той не може да бъде разделен нито на едното, нито на другото, защото разделянето на тези два компонента представлява всъщност смъртта. Човек съществува в една едновременност на материално и нематериално, на грубо-видимо и невинно-духовно”, посочи свещеникът и обясни по какъв начин си влияят те.
Отец Кабадийски допълни, че постът ни променя истински не само в мислите и волята, но и като психологическо функциониране. „В поста има една огромна мъдрост, толкова огромна дълбочина, която тръгва от най-ниското в човека и ни извисява към най-висшето – Бога. Затова трябва да сме благодарни на светата Църква, на нашия Небесен Отец за огромната грижа и за това съвършенство, чрез което той е устроил цялата вселена – в частност нашата религиозна вселена, защото това наистина е нещо прекрасно. Това е възвръщане към лоното на онова съществуване, което е било преди Адам да бъде изгонен от Рая - истинска пълнота, истинска благодат и истинско съществуване”, каза свещенослужителят.