Шейсет и четвъртото издание на Националната археологическа конференция се организира от днес до 31 май (неделя) в Русе. В нея ще се включат повече от 120 археолози от страната и чужбина. Това съобщи за БТА доц. Христо Попов - директор на Националния археологически институт с музей при БАН, по време на откриването на форума тази вечер в Русенския музей.
По думите му конференцията е много важна за цялата гилдия, тъй като е с много дълга традиция. "Идеята е не само да се видим и да поговорим, но и да се представят някои от най-интересните и добри резултати, постигнати през изминалия археологически сезон. Това е и чест за поканените, да имат удоволствието пред своите колеги да представят това, което са постигнали, като резултати през изминалата кампания", каза още доц. Попов.
Директорът на Русенския исторически музей проф. Николай Ненов каза, че форумът е свързан и с 50 години от началото на проучванията на римската крепост "Сексагинта Приста" при Русе. По този повод в Русенския музей е подредена и изложбата "Шестдесет кораба".
По думите му Националната археологическа конференция идва за втори път в Русе, като предишният път е бил преди 50 години. Той обясни, че тя е свързана и с още една годишнина. "Това са 150 години от първия музей в Русе. Този музей се появява само месец след потушаването на Априлското въстание. Тази годишнина е много по-важна за всички нас. Русе през юни 1876 година е имал Анатомичен музей, който е показвал различни части на човешкото тяло, а също и препарирани животни - например теле с две глави", каза още проф. Ненов.
Той заяви, че Националната археологическа конференция е важна за Русе, защото показва две места - Дунавският лимес, който е част от предварителния списък на ЮНЕСКО, а вторият момент е свързан с археологическите разкопки по бъдещата магистрала Русе - Велико Търново.
Доц. Попов коментира за БТА и проблемите пред археологията в България. "За съжаление, през последните седем-осем години един от огромните проблеми на археологията в страната е липсата на дългосрочна стратегия и постоянните провали на програмите, които иначе съществуват със своите невинаги така съвършенства, със своите кусури. В крайна сметка през последните 20 години в Министерството на културата съществуваше една що-годе устойчива програма за планирани теренни археологически проучвания, която винаги съм казвал, че може би е най-демократичната програма, защото дава възможност и на малки, и на големи институции, и на общински музеи, и на регионални и на национални институти и музеи да кандидатстват за финансиране, като представят своите най-интересни проекти. Големият проблем през последните пет-шест години е, че държавата така и не намери воля, компетентност и усилие да направи тази програма малко по-съвършена - с възможност да се кандидатства не година за година, а в дългосрочен план. Това ще даде устойчивост, за да може да се кандидатства за три-четири години последователни проучвания на даден обект. Държавата е длъжник не само на археолозите, но и на широката публика, защото нашите резултати достигат до всички", обясни доц. Попов.
По думите му сред големите проблеми, които не са редни и не са коректни да се случват като формат, е "индивидуалното финансиране на отделни посочени с пръст обекти по незнайни причини, определени като приоритетни, благодарение на добри познанства в една или друга сфера, но всъщност правилата, които трябва да важат за всички, ги няма". "И очакваме най-после този проблем да бъде регулиран по коректен и прозрачен начин. Археология в България има достатъчно и със сигурност нашето културно-историческо наследство заслужава и по-добро отношение, но и по-сериозно и стратегическо мислене, което, за съжаление, на нас ни липсва", каза още Христо Попов.
Програмата на конференцията включва презентации на учени от различни държави.
Началото на научния форум утре ще бъде поставено с лекцията на гл. ас. д-р Върбин Върбанов, който ще представи хронологията на проучванията на "Сексагинта Приста". Ще бъдат представени и знакови места от региона на Русе - Средновековният град Червен, кале Широково, както и Таш баир при Новград.
В останалите дни ще бъдат обособени секции по Тракийска, Антична и Средновековна археология, интердисциплинарни изследвания и работа по археологическата карта на България. Ще бъдат изнесени и важни моменти от проучванията по трасето на магистралата Русе - Велико Търново.
Ще бъде открита и изложбата "Frontiers of the Roman Empire - Danube Limes (Eastern Segment)", показана в Централата на ЮНЕСКО в Париж през миналата година по време на българското председателство.
Предвижда се и работна среща, свързана с номинацията за разширението на обекта на световно културно наследство на ЮНЕСКО "Граници на Римската империя - Дунавски лимес" в България, Хърватия, Сърбия и Румъния. Презентации, свързани с Дунавския лимес, ще изнесат проф. Людмил Вагалински от България, както и специалисти от Австрия, Румъния, Сърбия и Хърватия.