Позицията на Министерския съвет е константна, Българската православна църква е една и неделима, каза Димитър Главчев

"Позицията на Министерския съвет е константна. Българската православна църква е една и неделима, като нейното единство е от особена важност за обществото ни. При съобразяване на принципите на правовата държава и разделението на властите, решението на въпроса с двете регистрирани православни църкви е от компетенциите на Народното събрание". Това заяви служебният министър-председател Димитър Главчев, който бе изслушан в пленарна зала по въпроса с делото по вписване на Българската православна старостилна църква и предприетите мерки от страна на държавата и правителството.
Решението на Конституционния съд е от 16 декември, с което се разрешава регистрацията й.
Приветствам усилията на народните представители в тази насока и вярвам, че с общи усилия можем да подобрим законодателната уредба и да не допускаме разединение в Българската православна църква, каза Главчев. 
Той припомни хронологията на делото и изтъкна, че решението на Европейския съд по правата на човека – разгледано от тричленен състав, е постановило единодушно, че са нарушени текстове, свързани със свобода на мисълта, съвестта и религията от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Главчев посочи, че Европейският съд по правата на човека констатира системен проблем във връзка със свободата на религиите в България с позоваване на член 46 от Конвенцията, по силата на който договарящите страни се  задължават да изпълняват окончателно решение на съда по всяко дело, по което те са страни, като изпълнението се следи от Комитета на министрите към Съвета на Европа. По думите му са визирани нормативни и индивидуални мерки, тъй като делото разкрива системен проблем, който вече е давал основание за осъдителни решения срещу България. 
Проблемът е бил откроен още през 2004 г. от ПАСЕ, посочи Главчев. Естеството на нарушенията показва, че общите мерки, необходими за изпълнение на настоящото решение следва да включат или изменения на тези законови разпоредби или такова тълкуване на тези разпоредби, което не изключва регистрацията на вероизповедание, въз основа на това, че има същите вярвания или практика, освен ако двете наименования не са буквално идентични и сходни във всички свои елементи, а не само в една дума. 
По отношение на индивидуалните мерки, свързана с църквата жалбоподател, Европейският съд по правата на човека е посочил какво може да включва или одобряване на нова молба за регистрация като вероизповедание или възобновяване на производството по регистрация от 2011 г., добави той. 
Комитетът на министрите изисква бързо приемане на съответните законови промени или привеждане на съдебната практика в съответствие с решението на Европейския съд по правата на човека, добави Главчев. Той подчерта, че дирекция "Вероизповедания" към МС не счита, че след като е уреден статутът на традиционните вероизповедания, следва да се регистрира по съдебен ред религиозна институция, която иска да представлява православието. По думите му през март 2024 г. въпросът за неизпълнение на решението отново е повдигнат на заседание на Комитета на министрите и Комитетът на министрите повторно е приканил съответните националните съдилища да изпълнят решението на Европейския съд по правата на човека. Той обясни, че в решението си ВКС,  се е съобразил с решението на съда в Страсбург.