Правителството на Росен Желязков започва работа с добри стартови позиции, сочи един от изводите в национално проучване на „Алфа рисърч“.
Изследването е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в периода 15 - 20 януари 2025 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Първоначалните оценки за кабинета са в съотношение 39% положителни срещу 29% отрицателни, пишат от агенцията. Хората, които все още нямат мнение, са 32%.
Последното редовно правителство, в което са преобладавали положителните начални позиции, е било това на Кирил Петков - 35% одобрение срещу 23 на сто неодобрение, а с най-висок стартов потенциал през последните 15 години е било първото правителство на Бойко Борисов от 2009 година - 47% одобрение срещу 8 на сто неодобрение, сочат данните на „Алфа рисърч“, които измерват стартовите нагласи към трудно сформираното редовно правителство и потенциалната му обществена подкрепа в сравнение с парламентарно излъчените кабинети през последните 15 години.
Симпатизантите на ГЕРБ са най-категорични в подкрепата си за кабинета, следвани от тези на „Демокрация, права и свободи“ (ДПС – ДПС). Останалите участници в управлението изразяват по-умерена, но ясна подкрепа за правителството, допълват социолозите.
При симпатизантите на опозиционните партии е налице преобладаващ скептицизъм, който е най-висок сред избирателите на „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). За първите водещ е изначалният радикализъм към ГЕРБ, а за вторите – освен различията с ГЕРБ по редица въпроси, се добавя по всяка вероятност и провала на коалиционните преговори.
От „Алфа рисърч“ допълват, че положителните оценки за правителството на този етап отразяват по-скоро облекчението от края на политическата криза и очакването за отпушване на процесите в редица сфери.
Дали тези очаквания ще се оправдаят ще зависи както от това дали и как ще се справя с предизвикателствата в управлението, така и с отношенията между коалиционните партньори. Ако успее на тези два фронта, може да е и първото редовно правителство след 2021 година, което е успяло да реализира управленски хоризонт по-голям от няколко месеца, сочат данните от проучването.
69,4% от запитаните подкрепят създаването на ново правителство, а едва 19 на сто са „за“ предсрочни избори. 11,5% не са изразили мнение. Сред привържениците на всички партии доминира подкрепата за редовно правителство, като единственото изключение са тези на МЕЧ, които са поляризирани по темата.
Отношението към премиера Росен Желязков е поляризирано - 29% доверие срещу 26% недоверие. На най-голяма част от анкетираните, 46%, тепърва им предстои да си изградят мнение за него, пишат от социологическата агенция. Това е ресурс, който може да бъде спечелен на страната на премиера, ако с позициите и действията си бъде достатъчно убедителен. По-високата подкрепа за правителството спрямо тази за министър-председателя произтича от факта, че Росен Желязков е политическа фигура, която се свързва еднозначно с ГЕРБ. Затова и симпатизантите само на тази партия застават категорично зад него. Привържениците на останалите партньори в управляващата коалиция засега заемат неутрална позиция спрямо Желязков, се коментира в проучването.
Според проучването при електоралните нагласи няма сериозни размествания
Отговорът на въпроса „ За коя партия бихте гласували, ако парламентарните изборите се провеждаха този уикенд“ очертава отново осемпартийно Народно събрание.
ГЕРБ запазват лидерските си позиции, на значителна дистанция пред останалите партии, с подкрепа от 26.0%.
Продължава оспорваното съперничество за второто място между ПП-ДБ с 13.4% и „Възраждане“ с 13.1%.
Четвърти се позиционира „ДПС – Ново начало“ с 10.8% подкрепа. Основните му конкуренти в лицето на ДПС – ДПС са със 7.5% електорална подкрепа.
БСП и „Има такъв народ“ (ИТН) като участници в управлението, също стабилизират позициите си. БСП запазва подкрепа от 8.0%.
Готови да дадат гласа си за ИТН са 6.2% от избирателите. МЕЧ запазват мястото си в парламента с 4.0%, пишат още социолозите.
При доверието към политическите лидери няма сериозни промени
Бойко Борисов продължава да е с най-високо доверие, като регистрира ръст в позитивните оценки (от три процента) и спад в негативните (от два процента), достигайки до доверие от 24.4%, но и все още значително недоверие от 49.4%.
Съпредседателите на „Продължаваме промяната“ търпят имиджови щети през последните месеци и към момента Кирил Петков има 10.4% доверие срещу 68.4% недоверие, а Асен Василев – 10.3% доверие срещу 68.2% недоверие. От коалицията Божидар Божанов се позиционира с относително най-високо одобрение - 12.2% срещу 38.6% неодобрение, но и с висок дял на хората без мнение. За Атанас Атанасов балансът е негативен в съотношение 9.6%:51.9%.
Лидерът на Възраждане отчита минимален ръст в позитивните, но и в негативните оценки и като резултат негативен баланс в съотношение 16.8%:55.9%.
Лидерът на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски продължава да се ползва с одобрението на 5.8% от пълнолетните българи и да консолидира високо неодобрение от 79.9%. Ахмед Доган има 6.2% позитивни и 67.1% отрицателни оценки.
Лидерът на БСП Атанас Зафиров има 12.5% одобрение срещу 42.3% неодобрение.
Отношението към Слави Трифонов има позитивен тренд и е 15.0% положително срещу 44.3% отрицателно.
Лидерът Радостин Василев остава все още по-слабо разпознаваем с 9.0% позитивни и 47.8% отрицателни оценки.
Президентът Румен Радев регистрира позитивен тренд в нагласите
За по-малко от година положителните оценки за държавния глава нарастват с пет процентни пункта, а отрицателните намаляват със седем процентни пункта, достигайки до одобрение от 44%, срещу неодобрение от 31%. Една от предпоставките за този развой е, че президенството е единствената институция в управлението на страната, която остана без сериозни сътресения през последните няколко години. Кризата в политическата система, неуспехът на партиите да водят диалог и да достигат до решения, вкл. ерозията на парламентарното представителство, носят бонуси на държавния глава, въпреки позициите му по някои въпроси, с които симпатизантите на различни партии не са съгласни, се посочва в коментарите на проучването.