Организаторите от народно читалище „Развитие – 1906“ и кметството бяха подготвили фолклорна програма за доброто настроение на жителите и гостите си. На щандове в центъра културни институции от региона представят свои изделия, а производители свои продукти.
Секретарят на читалището Здравка Бонева представи участниците в базара и призова присъстващите да опитат от разнообразието, което се предлага. Всеки можеше да намери по нещо, според вкуса и предпочитанията си: от сувенири, ръчно изработени кукерски маски, кукли, домашни терлици и други плетива, до печива – излезли изпод вещите ръце на кулинарите-самодейци към културни институции от съседни села.
Домакините почерпиха всички с топли мекици. Характерната за всяко българско семейство тестена закуска се приготвяше на открито. Организаторите бяха набавили 150 кг тесто, а сръчни жени от селото оформяха мекиците, други ги пържеха пред очите на хората. Тавите бързо се пълнеха с ароматните закуски, но и бързо свършваха, тъй като за тях се извиваше опашка.
На щандовете в базара бяха подредени други тестени и сладкарски изделия. Производители на мед, пчелни продукти и маджун предлагаха вкусни допълнения към топлите мекици.
Интерес предизвикаха предлаганите от производителя от Попово Никола Джамбазов различни видове маджуни. Пред репортер на БТА той разказа за производството им и как е започнал дейността си. Той посочи, че производството на сладката паста е специфично и зависи от това дали се използва захарно цвекло или плодове. Той не прави маджун от камъш, но има познати, които го ползват като основна суровина.
Цвеклото – се вади, чисти, бели, наситнява, сварява, пресова се, течността се филтрира и след това се дехидратира в тава. В крайна сметка производството на маджун от захарно цвекло е много по-трудоемко, за разлика от този, в който се влагат плодове – дюли, ябълки и круши, например. След дегустация клиентите можеха да си вземат маджун от захарно цвекло, от ябълки и круши и от дюли и диви круши в различни разфасовки.
Производителят обясни, че българинът се завръща към вкусовете от детството си и цени предлаганата от него стока. И разказа случай от базара в Буховци, когато мъж предпочита вкуса на маджуна от диви круши, защото му е върнал спомен от детските години. Тогава дядо му е приготвял разхладителна резлива напитка от дивите плодове.
Споменът от детството и майсторлъка на неговата прабаба са причина и самият Никола Джамбазов да се захване с производството на манджун, освен другите си професионални занятия. На щанда до него днес бе и семейството му, които пък ще предават тайните на маджуна в бъдеще.
Празникът на мекицата се провежда за 15-ти път в Буховци. Всяко година инициативата събира хора от близо и далеч в дните около Кръстовден.