Представители на демократичната общност отбелязаха 35 години от първото заседание на Кръглата маса за постигане на съгласие за провеждане на свободни избори през 1990 година

Представители на демократичната общност отбелязаха 35 години от първото заседание на Кръглата маса за постигане на съгласие за провеждане на свободни избори през 1990 година. На първото пленарно заседание на Кръглата маса, проведено на 22 януари 1990 г. в зала 6 на НДК, новосъздадената коалиция СДС преговаря с БКП (от 3 април 1990 г. - БСП) и се постига съгласие и за Велико народно събрание, което да приеме нова Конституция, припомни в Националния пресклуб на БТА Александър Йорданов, делегат на заседанието. На 14 май 2025 г., в емблематичната зала 6 на НДК ще се състои научна конференция, на която ще се постави въпросът за това, че такъв тип форуми като Кръглата маса могат да се превърнат в политически инструмент за постигане на съгласие за изход от едни или други кризи, в които постоянно изпада България, каза още той.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев подари на представителите на демократичните общности лист със съобщението на БТА от тази дата за началото на разговорите за устройството на бъдещата политическа система в страната. В съобщението следва подробен разказ за разговорите, като БТА публикува и снимки от събитието, каза Вълчев.  
При откриването на политическия форум председателят на координационния съвет Желю Желев подчерта, че участниците имат независима, автономна позиция и че започват разговори за разграждането на тоталитарната система в България, добави Йорданов. По думите му Желев е уточнил, че става дума за политически режим и система, наложени на българите с помощта на съветската армия. Заседанията на Кръглата маса се излъчваха по радиото, а за милиони българи това бе първа възможност от десетилетия да чуят слово, различно от комунистическото и да почувстват слабостта на силните на деня, добави той. Израстваше друга България - на демокрацията и на свободата, силно желаехме да изведем страната до брега на демокрацията, но е факт, че когато стъпихме на този бряг, поехме в различни политически посоки, допълни той. Точно тази свобода на политически избор на всеки гражданин е доказателството, че достигнахме брега на демокрацията, добави Йорданов.
Кръглата маса беше един от символите на нежните революции в Източна Европа, но има съществена разлика с проведените в другите страни, каза Димитър Луджев. По думите му заседанията на Кръглите маси в Полша, Унгария и Чехия са решили въпроса за свободни парламентарни избори, а в България тя се е превърнала в инструмент за слагане на началото на прехода към демокрация и за смяна на политическата система. В този аспект е важно да се посочи декларацията за статута на кръглата маса и беше причината за първото прекъсване на преговорите и големи сблъсъци. В декларацията е записано, че Кръглата маса е върховна институция и решенията ѝ са задължителни за държавните институции, допълни той. По думите му Кръглата маса се е превърнала във временен парламент и неслучайно в статута ѝ се посочва, че тя трябва да решава най-важните законодателни, политически и социално-икономически въпроси на страната. След подписване на политическото споразумение Желю Желев заявява, че с документа са постигнати 90% от исканията на демократичните сили, каза още Луджев. Той посочи, че Кръглата маса е насърчила процеса на консолидация на организациите в СДС, като съюзът се превърна в най-влиятелната политическа сила, която имаше подкрепата на над 30% от избирателите. По думите му Кръглата маса е била легитимация "де юре" на СДС като национална политическа сила и като представител на опозицията в България.
От социално-психологическа гледна точка значението на Кръглата маса беше в това, че станахме национални фигури, докато Кръглата маса работеше, каза проф. Михаил Неделчев, делегат на Кръглата маса. При излизане от заседанията симпатизантите ни посрещаха като национални герои, каза още той. По думите му Кръглата маса зададе много сюжети в българския политически живот.
Кръглата маса беше политически инструмент, насочен към първите свободни избори в България за повече от 55 години, каза Стефан Стоянов, член на ръководството на Демократическата партия, който се включи чрез видеовръзка от САЩ. Всички сме имали възможност да говорим на многохилядни митинги, което в съвременни условия в България много трудно може да стане. Кръглата маса даде определена посока, която имаше основно политически смисъл, свързан с директното атакуване на властта в България. Не можеше да бъде и друго, защото бяхме коалиция, каза още той. Платформите ни бяха доста различни, но в най-общ план насоката беше една и съща.
Хората, които искаха да участват в демократичните процеси, не искаха да се записват в партии, искаха да бъдат свободни и тогава движението „Гражданска инициатива“ беше много популярно, припомни Христо Пеев, член на движението
По време на Кръглата маса хората за първи път гледаха словата на Желю Желев, на Петър Дертлиев, на Милан Дренчев, на Петър Берон и др., каза Георги Петров, член на Български земеделски народен съюз „Никола Петков“. По думите му за първи път от 45 г. в България е имало свободно слово по телевизията и по радиото. На тази кръгла маса се реши да се проведе Велико народно събрание, да се премахнат партийните организации по фабрики, заводи и учреждения, да се премахне жителството, да има свобода на словото и на печата, добави той. Искахме по-голяма справедливост и свобода, но за съжаление не се получи, каза още той. Според Петров един от най-големите проблеми на страната ни е изчезването на нацията ни.
Преди тази Кръгла маса имаше и други събития – митинги, шествия и основаването на СДС, а дисидентите се оказаха толкова много, че да се чуди човек как комунистите са удържали властта толкова години, каза д-р Петър Берон, председател на комисията на Кръглата маса за деидеологизация. Правата, които днешните хора смятат за нормално да имат, бяха извоювани на Кръглата маса, тъй като дотогава цялата власт беше в ръцете на комунистите, добави той.  По думите му сегашната партия СДС към ГЕРБ трябва да смени името си и припомни, че СДС е бил коалиция. Времето върви напред, ние трябва да се съобразяваме с нашите предварителни искания, които влязоха в Конституцията, както и с икономическите проблеми на страната. Безопасността на страната беше силно накърнена през последните 35 г. и трябва да се обърне сериозно внимание на този въпрос, добави д-р Берон.  
Кръглата маса е едно от най-значимите събития в новата история на България, каза доц. Петко Симеонов, председател на Клуба за гласност и демокрация. Това беше форма, която утвърди демократичните сили, показа, че те съществуват и отвори пътя към развитието на страната по пътя на демокрацията. В Кръглата маса участваха безсребреници, няма нито един участник в процесите на приватизация, ние участвахме в свято дело, знаехме го, имахме съзнание за това какво правим, стараехме се и бяхме много отговорни, добави доц. Симеонов. Ние носим политическа отговорност за периода, в който сме решавали националните въпроси, а не за процесите, които се случиха след това, допълни той
Кръглата маса в България не беше толкова многолюдна като тази в Полша, в която участваха около 400 души, а у нас – около 100, каза Румен Воденичаров, председател от страна на СДС на комисията на Кръглата маса по темата „Национален въпрос“. По думите му пропуск по време на Кръглата маса е фактът, че никой от участниците не е посочил, че страната ни я очакват тежки икономически времена и че „пазарната икономика без пазари е оксиморон“. Следващият ни пропуск беше с приемането на пропорционалната избирателна система, посочи още Воденичаров. .