Прекият избор на българския президент го превръщат до голяма степ в цар, който може да се намесва в политическите процеси, каза юристът проф. Екатерина Михайлова

Прекият избор на българския президент го превръщат до голяма степ в цар, който може да се намесва във всички политически процеси, независимо от това, какво е разписано в Конституцията като правомощия, каза проф. Екатерина Михайлова по време на мемориална лекция ДЖУ 2025 г. на тема “Българският президент – цар или пешка?”. Събитието е организирано от Център за либерални стратегии в Event Space 2020 в София.
Михайлова подчерта, че прякото избиране на президента у нас е част от проблема на българската Конституция, като цитира думите на американския политолог Хуан Линц, който казва, че „пряко избраният президент е много по-разделящ обществото, защото победителят взема всичко и трудно може да бъде отстранен от власт“. 
„Избрах тази тема поради нейната актуалност. Следващата година ни предстоят президентски избори и това насочва вниманието какъв трябва да бъде кандидатът и как да се представят основните политически сили. Освен това реших да говоря за българския президент, защото в политическия и обществен дебат в последните месеци, седмици и дни, присъства темата за президента“, обясни проф. Михайлова.
„Чрез прекия избор президентът става цар, а силата му идва от това, че не зависи от вота на Народното събрание. Освен това той не носи отговорност, с изключение на два случая  – при държавна измяна или при нарушение на Конституция“, допълни проф. Михайлова.
„Президентът не е и цар, има своите ограниченията. Той не е и пешка, макар че понякога ни се струва, че правомощията му са доста формални“, каза още тя. По думите ѝ за президентската институция е от изключително важно значение, каква е личността. „Историята ни е показала, че това е много важно", смята тя, като обясни, че в парламентарните и полупрезидентските форми на управление, президентът "следва да играе ролята на държавен глава, да олицетворява единството на нацията и да дава траектория за това къде и как да се движи страната, без да е носител на една от трите власти". 
Модераторът на събитието Иван Кръстев подчерта, че президентът „винаги ще има изкушението да бъде алтернатива на всички политически партии“. „Няма протест от 1997 г., в който президентската институция да не е била ключова. Нито президентът може да управлява сам, както и нито една протестна вълна не може да управлява страната“, каза още той.