Превъоръжаването на Европейския съюз (ЕС) и предизвикателствата пред НАТО обсъждат експерти на конференцията „Новите реалности във външната политика, отбраната и отбранителната индустрия“ в София. Първият панел от форума е посветен на предизвикателствата пред външната политика.
Днес, 20 май, е интересна дата, защото има сесия на Европейския парламент, има среща на министрите на външните работи на ЕС, на министрите на отбраната на отбраната на ЕС, а след месец е Срещата на върха на НАТО в Хага. Ще се разискват въпроси, свързани с външната политика и отбраната. На тези теми е посветена и нашата конференция, каза при откриването на форума бившият началник на отбраната Константин Попов.
Все още вярвам, че руският президент Владимир Путин разбира какво би означавало да пресече границата на НАТО и да нахлуе, и затова съм щастлив, че в НАТО поддържаме ниво на способност, което казва на Путин: „Не искате да направите това“, каза бившият върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав. Предизвикателството обаче е, че извън пространството на НАТО имаме нулево конвенционално възпиране. Путин води война в Украйна, води хибридна война в Грузия и в Молдова. Сега дори виждаме някои странни неща, които се случват в Нагорни Карабах. Затова бих казал, че конвенционалното възпиране извън НАТО е загубено. Трябва да възстановим възпирането в тези пространства, каза още генерал Брийдлав.
Изправени сме пред необходимостта да изграждаме нови системи на въоръжение, каза народният представител от "Има такъв народ" Димитър Гърдев. България подкрепя твърдо решенията на НАТО за увеличаване на процента от Брутния вътрешен продукт за разходи за отбрана. България е поставена пред необходимостта от бързо превъоръжаване на въоръжените си сили, добави депутатът. Когато става дума за пренасочване на средства от Кохезионния фонд, от селскостопанската политика, от програмата за регионите, България има своите резерви, тъй като страната ни и Румъния са едни от най-големите бенефициенти. За да има силна отбрана, трябва да има силна икономика и развити региони. Тези програми не трябва да страдат за сметка на новите планове, коментира Гърдев.
Много вероятно е да се изправим пред едно ново десетилетие на нестабилност, заради което трябва да сме подготвени – както България, така и ЕС и НАТО, заяви Иван Кондов - постоянен секретар на Министерството на външните работи. По думите му двата основни конфликта, които влияят на европейската сигурност, са войната в Украйна и конфликта в Близкия изток.
В ЕС България продължава да бъде активна във всички направления. На България и Румъния се дължи инициирането на приемането на стратегия за Черно море. Надяваме се в средата на тази година тя да се появи, каза още Кондов. Той добави, че от изключително значение е сътрудничеството между ЕС и НАТО. Военната мобилност е ключов аспект, който трябва да бъде развит, допълни Кондов.
Един от най-важните за нас военно транспортни коридори, който е и икономически, е Коридор номер 8, където, за съжаление, се сблъскваме с нежеланието на Република Северна Македония да развива този коридор. Това, което чуваме, са само обвинения, че България не била направила нищо. Много често ние сме дискретни и внимателни в тези отношения, за да не ги влошим с нещо, макар че те вече не са особено добри и без това, но от българска страна остават около два километра, които могат да бъдат изградени много бързо. Те са вече в програмата на правителството. Имаме 23 км., които от страна на Северна Македония въобще не са готови, коментира още Иван Кондов.
Само преди десет години, когато беше първата окупация на Крим от Русия, ЕС пренебрегна сигналите, които идваха от Русия, каза Милен Керемедчиев – бивш заместник-министър на външните работи и икономиката. Сигналите от Русия бяха за бърза милитаризация и експанзия на военния капацитет на страната, както и промяна на тяхната икономическа среда и политики, така че да се справят със санкциите, които първоначално ѝ бяха наложени заради окупацията на Крим. Русия, за разлика от Европа, бързо промени своята икономика. Европа продължаваше да бъде крайно зависима от руските енергоизточници. Бюджетът за отбрана на Русия и до ден днешен е точно два пъти по-висок, отколкото на страните членки на НАТО, коментира Керемедчиев.