През 2025 г. до присъда стигнаха редица дела, във фокуса на общественото внимание бяха и мерките за неотклонение на Благомир Коцев и Никола Барбутов

През 2025 г. до окончателна присъда стигнаха редица дела, които от започването им бяха във фокуса на общественото внимание. Също така широк отзвук предизвикаха арестът и разглеждането на мерките за неотклонение на кмета на Варна Благомир Коцев и на заместник-кмета на Столична община Никола Барбутов, който след ареста си бе освободен от длъжност.
Кметът на Варна Благомир Коцев беше задържан на 8 юли, а случаят бе поет от Софийската градска прокуратура. На 13 ноември прокуратурата внесе обвинителен акт в Софийския градски съд. Заедно с Коцев на съд бяха предадени още четирима обвиняеми за общо 12 престъпления. На 19 ноември Върховният касационен съд реши делото да се разглежда в Окръжния съд във Варна, а не от Софийския градски съд. На 27 ноември Коцев беше пуснат под гаранция от 200 000 лева от окръжния съд, а след това мярката бе потвърдена и от втората инстанция.
Полемиките около случая започнаха още от момента на ареста на Коцев и действията на Комисията за противодействие на корупцията. Адвокати и близки на обвиняемия съобщаваха за оказване на натиск върху свидетели. Поставен бе и въпросът доколко компетентният разследващ орган е Софийската градска прокуратура, откъдето обясниха, че по делото има данни за неизвестно лице с имунитет, съответно по закон разследването е в техните правомощия. Впоследствие обвинения към народен представител не бяха повдигнати. 
Благомир Коцев стоя в ареста от юли до края на ноември, като в продължение на месеци различни съдебни състави от Софийския градски съд и Апелативния съд в София не намираха основание за изменение на мярката му за неотклонение. Арестът на кмета бе определен като политически от различни фигури в общественото пространство, включително партийни. Той предизвика обществено недоволство, което се изрази в граждански протести във Варна и София. 
След като беше внесен обвинителен акт и делото започна, съдебният състав прекрати производството. Съдът се мотивира, че той не е компетентен да разглежда делото, тъй като всички предполагаеми престъпления са извършени във Варна и няма обвинения спрямо лице с имунитет, поради това няма нужда делото да се гледа от Софийския градски съд. След запитване къде да се разглежда то, Върховният касационен съд прецени, че компетентният съд е Окръжният съд във Варна.
Успоредно с този случай вървеше и разследването срещу бившия заместник-кмет на Столичната община Никола Барбутов. Той беше задържан на 24 юни, при акция на антикорупционната комисия. В месеците след това в публичното пространство прокуратурата и комисията бяха критикувани от политици и публични фигури за начина, по който водят разследванията. Двата казуса се свързваха заради връзката на Коцев и Барбутов с партия „Продължаваме промяната“ и поредицата откази на съда да пусне от ареста двамата.
Никола Барбутов беше обвинен за подкуп и участие в престъпна група с цел извършване на престъпления по служба и подкупи. По същия начин, както и при Благомир Коцев, месеци наред различни съдебни състави оставяха Барбутов с мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 14 ноември Софийската градска прокуратура съобщи, че е внесла обвинителния акт по делото в съда, а на 26 ноември мярката му за неотклонение беше изменена в домашен арест.
Друго дело, с участието на политическа фигура, което бе във фокуса на медийното внимание през тази година, беше това срещу бившия премиер и бивш съпредседател на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков. На 14 февруари прокуратурата внесе в съда обвинителен акт. Петков беше обвинен за това, че на 17 март 2022 г. в София в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – министър-председател, е превишил властта си. Той е разпоредил на началник и на заместник-началник на отдел „Разследване и методическо ръководство по разследването“ при Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), както и на главен разследващ полицай в отдела, да извършат действия в разрез със закона. Става въпрос за арестите на лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов, бившия финансов министър Владислав Горанов и пиара на партията Севделина Арнаудова. 
На 19 ноември Софийският градски съд отложи делото на Кирил Петков за длъжностни престъпления за 2026 година. Причината за това е, че адвокатът на Петков – Ина Лулчева, поиска всички материали и документи от досъдебното производство, за да се запознае цялостно с тях, след което те да бъдат приобщени към материалите по делото. До съдебното заседание те не са ѝ били предоставени заради големия обем от 48 тома. 
В рамките на 2025 г. бяха постановени и редица присъди по дела от обществен интерес. През януари Върховният касационен съд (ВКС) отказа да възобнови делото срещу осъдения за двойното убийство пред дискотека „Соло“ Илиян Тодоров. Решението е окончателно и Илиян Тодоров ще изтърпи присъдата си „доживотен затвор“.
В края на февруари Апелативният съд в София потвърди изцяло присъдата на първоинстанционния Софийски градски съд, с която на Орлин Владимиров и баща му Пламен Владимиров е наложено наказание „доживотен затвор“ за умишленото убийство на Евгения Владимирова през 2021 г., извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин. В началото на декември обаче беше съобщено, че ВКС е решил да върне за ново разглеждане на Софийския апелативен съд делото срещу двамата. Решението на ВКС е подписано с особено мнение от един член на съдебния състав. Според съдебния състав са допуснати процесуални нарушения от апелативния съд. 
През май ВКС потвърди присъдата от 20 години затвор за Георги Семерджиев, подсъдим по делото за катастрофата на столичния булевард "Черни връх", при която през юли 2022 г. загинаха две млади жени. Делото започна пред ВКС в края на септември м.г., но се наложи то да бъде рестартирано, тъй като член на съдебния състав почина. През ноември Софийският районен съд осъди бившата полицайка Симона Радева на пет години затвор за това, че е помогнала на Георги Семерджиев да се укрие след тежката катастрофа. 
Отново през май Софийският градски съд оправда изцяло народния представител и лидер на „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) Радостин Василев по обвинението за опит за принуда спрямо народния представител Христинка Иванова през юни 2022 година. Решението не е окончателно и подлежи на протест. Обвинителният акт по делото беше внесен от прокуратурата на 4 юли 2024 година. Според обвинението Радостин Василев опитал да принуди Христинка Иванова от "Има такъв народ" да напусне парламентарната групата.
На 17 юни ВКС осъди окончателно на шест години затвор Адриан Антонов за катастрофата, при която загинаха Анна-Мария Малчева (24 г.) и Явор Стоянов (23 г.). Антонов се призна за виновен по обвинението, че през нощта на 8 май 2023 г. е шофирал с над 100 км/час, което довежда до катастрофата на бул. "Сливница", при която бяха блъснати двамата младежи.
ВКС постанови девет години затвор за Начо Пантелеев, подсъдим за причиняването на смъртта на Ферарио Спасов при катастрофа през 2023 година. С решението си от 24 октомври ВКС оставя в сила решението на Апелативния съд във Велико Търново. Пантелеев е признат за виновен в това, че на 11 ноември 2023 г. при управление на моторно превозно средство (МПС) е нарушил правилата за движение по пътищата, движейки се със скорост 165 км/ч при разрешена скорост за движение извън населено място 90 км/ч и е предизвикал пътнотранспортно произшествие с движещия се в същата посока към Велико Търново лек автомобил, управляван от Ферарио Спасов, с което е причинил смъртта му.
В началото на декември петчленен състав на Софийския градски съд постанови 18 години затвор за Димитър Любенов, подсъдим за тежката катастрофа от септември 2022 г. на Околовръстното шосе на София, при която загина френски гражданин, а двама души пострадаха. Решението не е окончателно и подлежи на обжалване и протест. От наказанието се приспада времето, в което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение. Съдът лишава Любенов завинаги да управлява МПС и да заплати разноските по делото на страните. През ноември Софийският градски съд оправда бившите полицаи Любка Гечева и Георги Малински, обвинени за вземане на подкуп за ескорт на Димитър Любенов преди тежката катастрофа.