През последните години се наблюдава увеличаване на случаите на бронхиална астма и алергичен ринит при деца, каза детският пулмолог д-р Снежина Лазова

През последните няколко години се наблюдава увеличаване на случаите на бронхиална астма и алергичен ринит при деца, каза доц. д-р Снежина Лазова, детски пулмолог в Клиниката по детски болести към Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина (УМБАЛСМ) „Н.И.Пирогов“ по време на форум „Въздух, море и климат - здравни стратегии“ в Свети Влас. 
Тя посочи вредните фактори в ежедневието, които са причина за по-честото боледуване при децата от бронхиална астма. „От 1960 г., когато за първи път се споменава за бум на алергичните заболявания сред деца и възрастни, се наблюдава постоянен ръст на алергичните инфекции. Свързано е с начина на живот, качеството на живот и храната, която консумираме“, уточни тя. 
При деца с бронхиална астма доминира колонизацията на опортюнистични патогени, които са предпоставка за поява на хронични възпалителни заболявания. Заедно с честите вирусни инфекции в предучилищна възраст, опортюнистични патогени допринасят за променен имунен статус и повече алергични прояви. По думите ѝ повтарящите се алергични реакции водят до чести респираторни инфекции и увреждане на респираторната епителна бариера.
„Респираторният епител е вътрешната покривка, която покрива дихателните пътища. Нарушаването му може да доведе до развитие на респираторни инфекции и по-чести алергични заболявания. Респираторният епител е първа линия на защита от вредите на околната среда, като при дисфункция се наблюдават алергични реакции при човека“, обясни здравният специалист.
Климатичните промени водят до удължаване на поленовия сезон, каза д-р Лазова. Полените в градска среда са много по-вредни в сравнение с тези в природата. Полените в населените места са натоварени със замърсители, което променя тяхното качество, количество и разпространение и алергенност, поясни тя. По думите ѝ въздушното замърсяване модифицира алергенния потенциал, който може да окаже сериозно влияние върху респираторната функция при децата.
В справянето с алергичните заболявания, освен стандартното конвенционално лечение с инхалаторни кортикостероиди, според д-р Лазова, от значение са също обучението и тренирането в инхалаторна техника и нефармакологичните терапевтични стратегии. Родителите да гарантират на децата си избягване на тютюневия дим и забрана за тютюнопушене, ежедневна физическа активност, избягване на контакт с алергени, спазване на здравословен хранителен режим, дихателни упражнения и справяне с емоционални стрес, препоръча специалистът.
Двудневният медицински форум е организиран от фондация INSPIRO и се провежда с подкрепата на Министерството на здравеопазването, Министерството на туризма, Община Бургас, Община Несебър и "Диневи груп".
БТА е медиен партньор на научния симпозиум "Въздух, море и климат - здравни стратегии", който е под мотото "Ние сме това, което дишаме".
По-рано доц. д-р Ирен Цочева посочи целите за успешното провеждане на санаториалното лечение. "Това са намаляване на симптомите, повишаване на функционалния капацитет и подобряване на активностите в ежедневието", каза тя.
България има успешен път в посока на здравния туризъм, каза заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева, която откри втория ден от форума. Вчера проф. Коста Костов заяви, че в България има малко възможности за модерно развитие на санаториалното лечение.