През пролетта на 1876 г. Гюргево не е маргинален град, а добре позната и внимателно наблюдавана точка в Балканския конфликт, която е използвана ефективно от българските революционери. Това каза заместник-кметът на съседната на Русе румънска община Йонел Мускалу. Той участва в конференция на тема "150 години от Априлското въстание - 1876 г., и отбелязване на взетото през декември 1875 г. решение за обявяване на въстание от Гюргевския революционен комитет" в Националния пресклуб на БТА в Русе.
Организатор е БТА, а форумът е част от инициативата на Българската национална телевизия (БНТ), Българската телеграфна агенция (БТА) и Българското национално радио (БНР) "14 века България в Европа".
Йонел Мускалу коментира, че значението на Гюргево не произтича от размера или престижа му, а от местоположението му. Той е дунавско пристанище, граничен град, място за концентрация на български революционери и едновременно с това пространство от пряк интерес за османската администрация и полиция.
„Публикуваните по-късно османски документи недвусмислено показват, че българската революционна дейност в Гюргево и съседните дунавски градове е била систематично наблюдавана. Агенти, изпратени от Русчук и Видин, съобщават за приблизителния брой на хората, местата, където са се събирали, и намеренията им да преминат Дунав. Информацията често е била неточна или преувеличена, но основният факт остава: Гюргево е било под постоянно наблюдение“, отбеляза още Мускалу.
Той добави, че има текстове и документи, които посочват, че османската полиция е успяла да купи или кооптира румънски полицаи. Тяхната мисия е била да наблюдават българските революционери, да следят движенията им, да идентифицират местата за срещи и да предоставят информация на агентите на Портата.
„Тази реалност коренно променя образа на Румъния, напълно непрозрачна за османския натиск. На местно ниво Гюргево е бил град, „пропит“ с информация, в който едновременно са действали български революционни комитети, толерантни или пасивни румънски власти, както и османски агенти и информатори. И с всичко това, наблюдението обаче не се е превърнало в блокаж“, каза още Йонел Мускалу.
Той добави, че от своя страна Българският революционен комитет в Гюргево не е действал по напълно таен начин. Местата за срещи са били добре известни – хотелите „Киселеф“ и „Басараб“, посещавани от пътуващи, частни къщи, както и постоянно използвано жилище, обозначено от българите като „казарма“.
„Това не е било военно поделение, а обикновена къща, превърната в пространство за събиране, временно настаняване и организация. Тук са се събирали хора без паспорти, тук са се уреждали заминавания и са се осъществявали връзки с Букурещ и други дунавски пристанища. Съществуването на това ядро е било известно не само на българите, но и на местните власти и, косвено, на османските агенти. Фактът, че не е предприета решителна намеса срещу него, показва, че Гюргево е функционирало като зона на контролирана толерантност, а не като пространство, извън контрол“, отчете Йонел Мускалу.
Той отбеляза, че успоредно с дейността на комитета, Гюргево е бил свързан с мрежата на българската революционна преса, отпечатвана в Румъния. Вестниците на Христо Ботев „Знаме“ и „Нова България“ са се разпространявали в града, били са четени и коментирани, въпреки факта, че Османската империя е поискала изрично тяхната забрана.
„Османски документ от 11 май 1876 г. изисква от граничните власти да спрат внасянето на вестник „Нова България“ във вилаетите и да идентифицират тези, които го получават. В Румъния обаче не са предприети реални мерки нито срещу вестника, нито срещу Ботев, който продължава да пише, пътува и организира хора. Това несъответствие между исканията на Портата и реалността в Гюргево е от съществено значение за разбирането на ситуацията“, коментира още Мускалу.
По думите му документите ясно показват, че министър-председателят на Румъния по това време Михаил Когълничану е получавал поверителни доклади от границата. Той е бил информиран за дейността на комитетите, движенията на хората, отношението и критиките към Асим Паша в Русчук.
„Когълничану обаче не е наредил превантивна блокада на действията в Гюргево. Неговите мерки – бележки, искания за експулсиране, създаване на парламентарна комисия – са предприети след преминаването на четата на Ботев, имайки характер по-скоро оправдателен, отколкото превантивен. Прокламираният неутралитет, по този начин, е бил един вид документален, предназначен да бъде демонстриран чрез документи, а не чрез решителни интервенции на място“, отбеляза още Мускалу.
Той отчита, че вследствие на всичко това в момента, в който четата на Ботев се качва на кораба „Радецки“, никой в Гюргево не е бил изненадан. Знаели са българите, местните власти, а османските агенти са докладвали, но никой не се намесва.
„Международните обстоятелства – детронирането на султан Абдул Азиз в самата нощ на 17 срещу 18 май 1876 г., означават, че Портата не реагира веднага. Когато идва дипломатическата реакция, фактите вече са били консумирани“, каза още Йонел Мускалу.
В заключение той отбеляза, че Гюргево не е бил нито романтичен конспиративен град, нито напълно неутрално пространство. Той е бил град, контролиран от османците, инфилтриран информационно, толериран от румънските власти, използван ефективно от българските революционери.
„Ролята му в преминаването на четата на Христо Ботев не може да бъде разбрана без това припокриване на интереси, слабости и политически сметки. Неутрализмът на Румъния, както се вижда в случая с Гюргево, е по-скоро стратегия на баланс и отлагане, не политика на контрол, а на мълчаливо и пресметнато съучастие“, каза още Йонел Мускалу.
Той не пропусна да спомене, че и миналото, и настоящето обединява Гюргево и Русе. Мускалу отбеляза съвместната работа на местните власти в двата града по редица проекти, свързани и с образованието, както и с популяризиране на личността на Христо Ботев, на чието име има и улица в Гюргево.
БТА припомня, че по-рано днес той участва и в церемония по поднасяне на венци и цветя на местата, където е заседавал Гюргевският революционен комитет и румънското пристанище, откъдето четата на Христо Ботев се е качила на кораба "Радецки", както и Пантеонът на възрожденците и гробницата на Захари Стоянов в Русе, заедно с генералния директор на БТА Кирил Вълчев, ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев, посланика на България в Румъния Радко Влайков, областния управител на Русе Драгомир Драганов, кмета на Русе Пенчо Милков, водещия и изпълнителен продуцент на предаването „Панорама“ на Българската национална телевизия Бойко Василев и изпълнителния директор на Асоциация "Еврорегион Данубиус" Лили Ганчева.