През последните години виждаме при младите хора девиантно поведение, продиктувано от новите технологии, каза за БТА Филип Димов – собственик и мениджър на единствената верига от центрове за лечение на зависимости у нас „Промяната е живот“. Към момента центровете са три – два за пълнолетни в София и във Варна, и един за непълнолетни, който се намира в столицата.
При децата девиантното поведение идва по по-различен начин, при тях по-често се появява разстройство на привързаността, посочи Димов. По думите му непрекъснатото взиране в екрана всъщност осигурява бързи допаминови „инжекции“, в тялото се освобождават хормони, които ги карат да чувстват удоволствие. Силно привързаните към екраните са предимно непълнолетни, допълни Димов. По думите му тези нови зависимости се диагностицират доста по-трудно, а и близките трудно виждат проблем в поведението на детето.
Димов посочи, че през центъра за непълнолетни е преминало момиче, което е считало ChatGPT за свое гадже. Девойката си стояла по цял ден у дома, за да си чати с „любимия“ си, а вечер се напивала, макар че „той“ не й правел компания. Димов с гордост уточни, че момичето вече е излязло от света на „гаджето“ си, не употребява алкохол и комуникира адекватно с реалните хора. Помощ в центъра е потърсило и момиче, което близо половин година не излизало от дома си, защото „живеело“ във виртуалната реалност. С аватар то се представя за друг и има възможност да се реализира успешно, може да побеждава, обясни експертът. По думите му подобно поведение могат да „развият“ и възрастни хора. „30-40-годишни мъже и жени, които излизат от играта, само за да отидат до магазина и после отново сядат пред компютъра“, каза Димов. И уточни, че в един момент това започва да прави впечатление на близките - човекът не работи, не се храни нормално, няма приятели, семейство, дете – очевидно има нужда от помощ.
Няма как да се посочат точни причини защо някой става зависим, каза още експертът. По думите му много често това се случва, защото човек иска да експериментира, да опита. И не всеки, който е пробвал, става зависим, защото на едни им харесва, на други – не, подчерта Димов. Според него развитието на болестта на зависимостта всъщност зависи от психологическата „почва“ на човека, от нагласата му, разбиранията, ценностите и преживяванията му. Употребата на вещества е самолечение на вътрешен проблем, което обаче, рано или късно, става деструктивен модел на поведение и вреди на социалния живот, на работата, семейството, на здравето и психиката, допълни Димов. И уточни, че в това отношение марихуаната е един от подценяваните наркотици, тъй като при нея няма физическа зависимост от първа употреба, но с течение на времето се стига до натрупване на проблеми.
Независимо дали зависимостта е химична, или не, става дума за вътрешния свят, бе категоричен Димов. По думите му няма значение дали човекът употребява наркотици, пие, играе хазарт, пристрастил се е към виртуално гадже, или страда от анорексия или булимия, той се нуждае от помощ. Абстиненцията при зависимостите извън алкохола и наркотиците, е сходна – нервност, загуба на апетит, загуба на сън, депресия, каза още Димов. Според него мнозина проявяват и нервност. Експертът обаче е категоричен, че твърдението, че в тази фаза зависимите стават силно агресивни, е уличен мит, а не реалност. В общия случай човекът по-скоро търси вариант да облекчи нещо в себе си и това, че е по-сприхав, не го прави задължително тежко агресивен или готов на убийство, каза Димов.
Той посочи още, че през последните години помощ търсят и зависими от стероиди, които пък много често вървят ръка за ръка с различни стимуланти. Тези хора са доста енергични, освен това са мускулести и корави и с тях е по-хубаво да се говори приятелски, със смях каза Димов и сериозно допълни, че на практика те се нуждаят също толкова много от помощ, колкото и другите зависими.
Лечението обикновено изисква между три и девет месеца, посочи експертът. По думите му, когато някой изкара цялата програма, рискът от рецидив е по-малък. Ако човек има истинско желание да се справи с проблемите си, и му се предостави тази възможност, той го прави, на никого не му харесва да живее лошо, бе позицията на Димов. По думите му в центровете е имало случаи, в които хората се връщат доброволно и влизат в нова програма, прилагана „след пробив“. В обществото е известно, че и една чаша може да върне обратно алкохолика към зависимостта му, но това е валидно и за останалите – за наркоманите, за хазартно зависимите. Не може да контролираш употребата, зависимостта е хронично заболяване и отказът от това, което те е пристрастило, е до живот, бе категоричен експертът. По думите му както за високо кръвно, или за диабет, се пият лекарства, така е и при зависимите – те трябва да посещават сбирки, да ходят на терапия, да се полагат грижи за менталното им здраве.
За съжаление, у нас все още има стигма над тези теми, каза още Димов. Според него позицията, че болният сам може да се оправи, ако има воля, е абсолютно нелепа. „Каква воля, тя е изчезнала много отдавна, това да не е настинка“, коментира експертът и с огорчение допълни, че мнозина не търсят помощ, тъй като смятат, че на психолог и психиатър ходят само „лудите“. Освен това битува и позицията „какво ще кажат хората“, като че ли комшиите не са виждали зависимият пиян или надрусан, или не им е просил пари, след като е излязъл от казиното, допълни още Димов.
Като проблем той изтъкна и това, че масово българинът не възприема пиенето на 100-200-300 милилитра ракия всяка вечер като алкохолизъм. Според англичаните повече от три бири или 150 грама водка на седмица, те правят алкохолик, с усмивка посочи Димов. Когато другите показатели за развитие на зависимост обаче липсват, имаме просто прекомерна употреба, допълни той. И подчерта, че реално може да се каже дали някой има проблем, когато стане ясно дали вечерното пиене вреди на различните аспекти в живота му – работа, семейство, приятели.
На въпрос дали от прибирането на телефони, таблети, или директно на рутера, би имало полза срещу т.нар. нови зависимости, експертът посочи, че моделът на родителството е строго индивидуален за всяко семейство и за универсална формула трудно може да се говори. Според него би трябвало да се работи върху превенцията. В интернет има много таблици, които ясно показват на каква възраст, по колко време може да гледат екрани децата, посочи Димов. Според него, тъй като устройствата вече са огромна част от живота на всички, въпросът е в комуникацията между родителите и детето и как му обясняват смисъла на тези екрани. Ако възрастните си дават сметка какво правят, и говорят с детето по правилния начин, не би трябвало да им се налага да крият устройства и рутери, подчерта Димов. По думите му най-важното е да се търси балансът и да има комуникация, да се научи детето да отсява правилното от грешното, да прави правилните избори и да познава себе си, да има добро разбиране за реакциите си към външния свят.
Изкуственият интелект може да бъде много полезен като организатор на работни процеси, но той не може да е познавател на човешката душа, коментира още експертът. По думите му макар вече да има роботи, които могат да разпознават дали човекът е весел или тъжен, те няма как да му помогнат да преодолее скръбта си, или да се зарадват на успеха му. Емпатията е ключова в отношенията между хората, за да се чувстват разбрани и приети, а роботът може само да имитира емоции, припомни Димов.
Той коментира още, че въпреки нагласите в обществото и как кръщаваме новите поколения, вътрешният мир на човека, независимо на колко години е, не е кой знае колко различен. „Да, профилът на болестта на зависимостта през последните пет години се промени, но това се дължи на цялостната промяна на обществото – технологии, пандемия, войни, разделения“, посочи Димов. Според него хората сме еднакви в основата си, и точно поради тази причина в центровете „Промяната е живот“ са направени корекции в програмата им за работа със зависимите, за да отговорят на антропологичните промени.