Приемната грижа дава шанс на деца да намерят топлина, обич и сигурност, каза началникът на Областния екип по приемна грижа в Русе Румен Дяков

Приемната грижа е алтернатива за деца, които не срещат достатъчно топлина, обич и разбиране в биологичните си семейства и се нуждаят от сигурна и подкрепяща среда. Това каза началникът на Областния екип по приемна грижа в Русе Румен Дяков по време на събитие по проекта „Приеми ме“, организирано в Националния пресклуб на БТА в Русе. Инициативата е съвместна между Българската телеграфна агенция и Агенцията за социално подпомагане и има за цел популяризиране на приемната грижа в България.
Дяков отбеляза, че в обществото съществуват различни нагласи към приемната грижа. Според едното разбиране тя предоставя на децата подкрепа, сигурност и възможност за по-добро бъдеще, докато другото незаслужено представя приемните родители като хора, мотивирани единствено от финансови интереси.
По думите му приемната грижа е сложен процес, в който участват много институции, а в област Русе те работят в  взаимодействие в интерес на детето. „Смело мога да твърдя, че всички приемни родители на територията на област Русе са от първата категория – хора, които полагат грижи с отдаденост и отговорност. Това се вижда и от постигнатите резултати“, заяви Дяков. Той посочи, че приемните семейства работят съвместно със социалните служби и останалите ангажирани институции за реинтеграция на децата в биологичните им семейства или за осигуряване на възможност за осиновяване.
Дяков отбеляза още, че екипът на приемните семейства в Русе е сред малкото в страната, които се грижат и за деца със специфични потребности. Той добави, че от общо 20 деца, настанени в приемни семейства през годините, десет са били със специални нужди.
Началникът на Областния екип по приемна грижа коментира и тенденцията за намаляване на броя на приемните родители. Според него една от основните причини е липсата на статут на професия за приемния родител. „В класификатора на професиите няма професия „приемен родител“. С тях се сключват граждански договори, по които няма платен отпуск и болнични“, обясни Дяков. Той допълни, че не винаги има деца за настаняване, съответстващи на профила, за който приемното семейство е одобрено. В някои случаи семействата чакат с месеци, а понякога и повече от година, без да им бъде поверено дете.
„Хората трябва да работят и да издържат семействата си. Когато дълго време няма настаняване, те търсят друга работа и така постепенно се стига до намаляване на броя на приемните родители“, допълни Дяков.