Приемната грижа е доказала своето място, необходимост и ефект и е време да излезе от проектния принцип и да получи по-устойчива правна рамка. Това каза Севдалина Ненкова, директор на Дирекция „Образование и социални дейности“ в Община Габрово, по време на дискусия, посветена на приемната грижа под надслов „Приеми ме" в Националния пресклуб на БТА в Габрово.
По думите ѝ първата ѝ среща с приемната грижа е била през 2009 г., когато Община Габрово е разработила проект „Живот в семейна среда и по-добро бъдеще на децата чрез алтернативни социални услуги“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“. Тогава приемната грижа е била сравнително нова и непозната практика, а към нея хората са подхождали както с недоверие, така и с колебание.
„Това се превърна в една добра, успешна практика, която под различни форми продължава и до момента“, каза Ненкова.
Тя припомни, че през годините са реализирани различни проекти, чрез които приемната грижа се е развивала в Габровска област. По думите ѝ към момента се изпълнява национален проект, в рамките на който е сформиран областен екип по приемна грижа от трима социални работници. Те работят с приемните семейства и децата, настанени в тях, като ги подкрепят, обучават и консултират, както и следят за качеството на предоставяната грижа.
Според Ненкова фактът, че приемната грижа продължава да се реализира основно на проектен принцип, поставя въпроса за необходимостта от по-устойчив модел. „Тази услуга, смятам аз лично, че е време да излезе от проектния принцип и да се даде някаква друга, вече правна рамка на тази важна грижа“, посочи тя.
Друг важен въпрос според нея е статутът на приемните родители и начинът, по който те са ангажирани. Тя посочи, че е необходимо да се обсъди дали гражданският договор е най-подходящата форма и дали не трябва да бъде намерен друг механизъм, който да бъде по-работещ и мотивиращ за приемните родители.
Ненкова подчерта значението на семейната среда за развитието на децата. „Приемната грижа за тези 17 години е доказала своето място, нужда и ефект. Неоспорими са резултатите от отглеждането в семейна среда на едно дете, независимо от неговата възраст. Семейната среда има неоспоримо предимство пред всякакъв друг вид грижа“, каза тя.
По думите ѝ е необходимо да се търсят решения и за насърчаване на приемните семейства да поемат грижа за деца с увреждания. Трябва да се обсъди и каква допълнителна подкрепа може да бъде предоставена на родители, които изпитват временни затруднения, но не са готови да се разделят с детето си, така че приемната грижа да може да бъде използвана и като форма на временна подкрепа.
„Много детайли може да се развият в приемната грижа и много може да се работи и с кандидатите за приемни родители. Това е задължение на всички нас“, каза Ненкова.
Тя призова хората, които имат желание и готовност да станат приемни родители, да потърсят информация и консултация в Община Габрово. „Да дадеш шанс на едно дете и да го отгледаш човек е най-трудното, но и най-удовлетворяващото. Който има смелостта, да заповяда в Общината и ще получи консултация какво трябва, за да стане приемен родител“, посочи Ненкова.
Началото на националната съвместна инициатива на БТА и Агенцията за социално подпомагане (АСП) „Приеми ме“ бе дадено на 6 април в Националния пресклуб на БТА в София. В откриването участваха служебният министър на труда и социалната политика Хасан Адемов, изпълнителният директор на АСП Ана Ананиева, генералният директор на БТА Кирил Вълчев и Мелнишкият епископ Герасим – главен секретар на Светия синод на Българската православна църква. Инициативата има за цел да насърчи приемната грижа в България чрез представяне на реални истории на приемни родители и популяризиране на значението на семейната среда за развитието на децата.
„Приеми ме“ се реализира в рамките на проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила“ – Компонент 1. Проектът е насочен към развитието на приемната грижа и повишаването на капацитета на социални работници, общински служители, приемни родители и други ангажирани специалисти. Финансирането е по Програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.