Към момента в област Варна има 106 приемни семейства, от които 27 са в община Варна. Областният екип работи с 10 общини – Аврен, Аксаково, Белослав, Девня, Вълчи дол, Варна, Долни чифлик, Суворово и Провадия. Община Бяла не е партньор по проекта, посочи Борисова.
Тя припомни, че през 2018 г. в областта е имало 150 приемни семейства, но впоследствие броят им постепенно е намалял. По думите ѝ процесът е започнал да се усеща по-силно по време на пандемията от ковид, когато част от хората са се отказали от приемната грижа заради притесненията от срещи с други хора и приемане на деца в домовете им.
Като друга причина Борисова посочи гражданските договори, които не осигуряват достатъчно устойчивост и сигурност за хората, избрали да работят като приемни родители. Тя отбеляза, че доброволната и професионалната приемна грижа са довели до повече професионални приемни семейства, докато доброволните семейства са значително по-малко. При тях не се получава възнаграждение за труда, а само средства за издръжка на настанените деца.
Борисова подчерта, че в област Варна няма случай на прекратяване на приемна грижа заради виновно поведение на приемното семейство. Според нея това е свързано и с подробното проучване на кандидатите за приемни родители. От подаването на заявлението до приключването на оценката и проучването обикновено минават близо четири месеца. Проучват се не само кандидатът, но и неговото семейство и разширената семейна среда.
„Няма такъв случай. В моята практика като неуспешен случай няма“, каза Борисова в отговор на въпрос за неуспешните случаи в приемната грижа.
Тя обясни, че при краткосрочна приемна грижа, ако биологичното семейство възстанови възможността си да се грижи за детето, се прави оценка на родителския капацитет. При положителна оценка детето може да бъде върнато в биологичното си семейство или настанено при близки и роднини, като тогава договорът с приемното семейство се прекратява.
По отношение на работата на социалните работници Борисова посочи, че в община Варна екипът е достатъчен, но в по-малките общини има нужда от допълнителни кадри. По думите ѝ в някои от тях един социален работник обслужва приемните семейства, а набирането на нови специалисти е трудно заради високите изисквания към длъжността.
„Добре би било да има повече хора в екипите. С колкото по-малко случаи работи един социален работник, толкова по-ефективна е работата“, каза Борисова.
Тя отбеляза, че при отсъствие на социален работник се извършва вътрешна реорганизация или се командироват колеги, така че работата с приемните семейства да не бъде прекъсвана.
Дискусията в Националния пресклуб на БТА във Варна е част от националната инициатива „Приеми ме“, посветена на приемната грижа и подкрепата за децата, които не могат да растат в биологичните си семейства.