Приемните деца се обичат така, както всяко друго дете, казва приемната майка Илона Катрашка от Перник

Приемните деца се обичат така, както всяко друго дете, казва Илона Катрашка от Перник, която е приемен родител от близо 13 години. Тя решава да поеме по този път, след като известно време се грижи за дете на близко семейство. Когато детето пораства и се връща при родителите си, Катрашка взема решение да стане приемен родител.
„Кандидатствах за приемен родител. В началото започнах с бебета, които впоследствие – до осмия или деветия месец – бяха осиновени. Гледах едно бебе, след това второ, а паралелно започнах работа на трудов договор“, разказва тя.
По-късно при нея е настанено по-голямо дете – на две години и половина, което вече посещава детска градина. За него се грижи около година и половина, след което детето е върнато в биологичното си семейство. След това в дома ѝ идва деветгодишно дете. „До днес, вече осем години, се грижа за това дете, което вече е на 17 години“, казва Катрашка.
По думите ѝ приемните деца се обичат така, както всяко друго дете. „Не правиш разлика – малко ли е, голямо ли е. Просто си го приемаш, обичаш го и се грижиш за него“, допълва тя.
Катрашка посочва, че приемните родители получават и институционална подкрепа. Организират се редовни срещи между приемни семейства, а различни казуси се обсъждат и решават съвместно със специалисти.
Социалният работник Даниела Александрова, която е част от Областния екип по приемна грижа, каза, че избралите да станат приемни родители имат нужда да знаят, че получават необходимата подкрепа във всеки един момент.
„Грижата за дете, което не е твое, е изключително голяма отговорност. Ако се усещаш сам, тежестта може да стане непосилна. Но когато знаеш, че има на кого да се обадиш, дори само за да споделиш, че ти е тежко, това те кара да се чувстваш по-спокоен“, обяснява тя. Според нея за тази работа е необходимо „огромно сърце“ и силно желание. „Това е кауза – нещо много по-дълбоко от това, което се вижда на повърхността“, допълва Александрова.
Катрашка си припомни, че още когато започнала да се грижи за бебета, често я питали как може да се разделя с тях, когато бъдат осиновени. Тя обяснява, че е въпрос на психическа настройка – приемният родител е нещо като трамплин за детето, казва още Илона Катрашка.
„Някои близки ми казват, че не биха могли да гледат дете и след това да го дадат на други хора, защото им се струва, че откъсват част от себе си. Това е въпрос на психическа нагласа“, смята Катрашка.
Тя отбелязва, че всяко дете, което е било в дома ѝ, е оставило следа.
„С годините и опита децата ме научиха на много търпение, толерантност и безрезервна любов“, казва още тя.
Катрашка уточнява, че не поддържа връзка с децата, които са били осиновени. По думите ѝ, когато дете напусне дома ѝ, остава усещане за празнота. „Стяга те за гърлото. Но когато дойде следващото дете, грижите се насочват към него и постепенно се откъсваш от тази тежест. Остават само хубавите спомени от времето, когато детето е било при теб“, допълва Илона Катрашка.