През дома на приемната майка Катерина Хаджиева от Гоце Делчев са преминали осем деца от 2018 година досега. Според нея приемната грижа променя не само живота на децата, останали без родители, но и този на хората, които ги приемат в дома си. „Ние сме лекарство за тези деца, но те са още по-голямо лекарство за нас“, каза Хаджиева за БТА по повод националната инициатива „Приеми ме“ на Българската телеграфна агенция (БТА), Агенцията за социално подпомагане и Министерството на труда и социалната политика.
Тя разказа, че решението да стане приемен родител е взела през октомври 2018 година, вдъхновена от желанието синът ѝ да израсне като човек, който умее да споделя и да проявява съпричастност. Скоро след това в дома им било настанено първото приемно дете. „Чувството беше неописуемо, а емоциите, които изпита цялото ми семейство, бяха невероятни“, спомня си тя.
По думите ѝ през годините цялото семейство се е променило. Най-силно това се отразило на нейната майка, която преди това често посещавала болници и специалисти заради здравословни проблеми. „В момента, в който първото приемно дете прекрачи прага на дома ни, майка ми започна да посещава лекар единствено за профилактични прегледи. Ние сме лекарство за тези деца, но те лекуват нас – и емоционално, и физически. Правят те по-добър човек и ти дават усещането, че правиш нещо истински смислено“, разказа Хаджиева.
Най-голямото предизвикателство за всеки приемен родител е раздялата с детето, когато то се върне при биологичното си семейство или бъде осиновено, каза още тя. Според нея именно тази раздяла е доказателството, че положените грижи са изпълнили своята цел.
Катерина Хаджиева разказа, че най-ясно промяната личи в погледа на децата. В началото те са уплашени, недоверчиви и резервирани, но постепенно започват да се чувстват спокойни и защитени. „Очите им започват да блестят. Те вече знаят, че са обичани и че някой се грижи за тях“, каза тя.
Според Хаджиева най-важните неща, от които се нуждае едно дете, останало без родителска грижа, са внимание, любов и време. Според нея най-ценният подарък за приемния родител е искрената детска прегръдка. „Всяка една прегръдка е чиста и изпълнена с любов. Това е безценно“, допълни тя.
Т коментира и обществените предразсъдъци към приемните семейства. По думите ѝ най-болезнени са обвиненията, че приемните родители се грижат за деца заради финансовите средства. „Преди тези деца да дойдат при нас, техните родители и близки вече са се отказали от тях. Те идват в приемното семейство, защото имат нужда от дом и сигурност“, посочи тя.
Най-голямото признание за положения труд идва в момента, когато осиновителите благодарят на приемното семейство. „Когато чуеш: „Благодаря, че сте отгледали нашето дете“, разбираш, че всичко си е заслужавало“, каза Хаджиева.
Към хората, които обмислят да станат приемни родители, тя отправи кратък призив: „Да не го мислят, а да го направят. Това е най-доброто решение, което съм взела през живота си.“