Приемните семейства са най-доброто решение за децата, когато те са в трудна ситуация, убедени са Хрисимира и Йордан Кондови от Велико Търново
Хрисимира е приемен родител във Велико Търново с повече от 15 години стаж. Първото дете в нейното семейство е било прието през 2011 година, а досега тя е отгледала три деца - всяко в различна възраст и с различни нужди. Кондова определя професията на първо място като емоция и кауза, която трябва така или иначе да се изпълни, защото децата не са виновни за съдбата, която ги е сполетяла. Имам много енергия, търпение и любов, която мога да отдам на дете, което има нужда, посочи тя.
По думите ѝ този процес на обмен на енергия, зареждане и положителни емоции е взаимен. Тя даде пример с последното дете, за което полагат приемна грижа заедно със съпруга си Йордан. Тя разказва, че е взето от неонатология и сега му предстои осиновяване. Детето не я изморява, а постоянно ѝ дава прилив на енергия. Според Кондова интересът към тази професия е на приливи и отливи. В началото доста нейни приятелки са искали да станат приемни родители, а сега я питат защо си го причинява. На тези, които искат да поемат по този път, тя казва, че е хубаво и си струва, въпреки трудностите които изникват и заради всеотдайността и енергията, която приемните родители и детето си обменят. Кондова е на мнение че за да искаш да работиш тази работа трябва да я усетиш със сърцето си.
Чисто в институционално отношение, за да се увеличи интересът към професията, е необходимо да бъдат оптимизирани трудово-правните отношения, смята Йордан Кондов. Той посочи, че в началото, за да се популяризира грижата „Приеми ме“, с приемните родители е сключван трудов договор, но после това е отпаднало и е довело до голям отлив. Проблемът не е, че всички го правят за пари, но трябва да се има предвид, че един приемен родител е 24/7 дежурство, подчерта Кондов и добави, че ако това не е причина за отлив, то не е и фактор за увеличаване на желаещите.