Приносът на Варна в праисторията трябва да бъде включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, каза Кирил Вълчев

Приносът на Варна в праисторията с най-старите злато и солница в света трябва да бъде включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев при откриването на регионалната конференция във Варна по проект „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който Агенцията изпълнява с подкрепа от Европейската комисия (ЕК). 
Проектът на БТА „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите, и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот. Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в Съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос, обясни Вълчев. 
По думите му с Варна ЕС получава не само най-големия град на Черно море, но и наследството на цяла една стара цивилизация - „Култура Варна“, дала на света най-старото обработено злато в открития през 1972 г. Варненски халколитен некропол, в който на 3000 квадратни метра площ има общо 294 гроба с 3000 златни предмети в тях с тежест 6,5 килограма. Те според изследване на японски учени чрез радиовъглероден метод през 1974 г. са датирани в периода между 4600 и 4200 г. пр. Хр., като това количество многократно надхвърля всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят, посочи генералният директор на БТА. С приобщаването на България и района на Варна в ЕС и първият праисторически градски център в Европа от 4700 - 4300 г. пр. Хр. с най-стария солодобивен център в Европа от 5500 - 4300 г. пр. Хр. край Провадия, посочи той.
Според Вълчев за тези места, където се е зародил градският живот в Европа, час по-скоро България трябва да предложи да бъдат включени в списъка на световното културно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Златото и солта от древността в района на Варна са символ на икономическите ползи от излаза на Европа и днес на ЕС на Черно море, добави генералният директор. 
В първия ден от Страстната седмица той отбеляза три важни неща, за които България трябва да бъде готова. Първото е да представи приноса на Варна в праисторията с най-старите злато и вероятно солница в света за включване в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, чиято сесия на Комитета за световно наследство ще организира и председателства в Париж през месец юли тази година. Второто е да се подготви поръчка за нов полярен научноизследователски кораб, който като настоящия „Св. св. Кирил и Методий” ще бъде флагман на научните изследвания на ЕС и в Черно море. Третото е да се използват европейските фондове - най-вече в инвестиции в българите, така че те да остават и да се завръщат в България. 
Кирил Вълчев каза също, че днешният разговор за общото в ЕС чрез знание предполага да се сложи акцент не само върху възможностите за бизнес, което Черно море дава, но и върху познанието чрез него. Той припомни, че конференцията се провежда дни след завръщането от третото плаване до Антарктида на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий”, а държавата ни е сред едната трета от членовете на ЕС със собствен научноизследователски кораб на Ледения континент.
БТА има национален пресклуб на кораба и изпрати за трети път и кореспондент за времето на плаването за научни изследвания на българския кораб в Антарктида - Милена Островска. На страницата на Агенцията се поддържа специална тематична рубрика на български и английски език #България - Антарктида/Bulgaria-Antarctica със свободен достъп и възможност за ползване от всички медии в България и извън границите ѝ. Новините за плаването на българския кораб и научните изследвания в българската антарктическа база са сред най-четените в страниците на Агенцията в социалните мрежи, особено от младите в TikТок. На борда на кораба бяха и екземпляри от издадения от БТА през месец май 2024 г. брой на списание ЛИК, посветен на българската наука на Антарктида, който е свободно достъпен в електронен формат, като от него получиха учените в антарктическите бази на други страни. 
През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри национален пресклуб и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън. Имаше кореспондент - Константин Карагьозов, и при историческото първо плаване през предишната експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. През юни 2023 г. БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК „До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция. БТА имаше пратеник и при второто плаване на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий" по време на научните изследвания Антарктида - Емил Граничаров, който изпращаше своя видео корабен дневник с възможност материалите да бъдат използвани от всички медии. Подробни публикации по БТА има в аржентинските медии. Благодарение на своите кореспонденти в две последователни антарктически експедиции БТА е сред първите резултати в търсачка на Google с израза “Antarctica correspondent”, посочи още Вълчев. 
Той припомни, че България е сред 57-те страни в Антарктическия договор и една от само 29-те страни с право на глас за бъдещето на континента. България дава голям принос за ЕС и Европа с присъствието си на Антарктида. Затова е нужен план за стабилна политика за развитие на българската наука на Антарктида, включително с помощта и на европейски фондове за придобиване след години на нов научноизследователски полярен кораб с научно оборудване, както и построяване на нова база на самия континент. На тях задължително трябва да има и условия за работа и предаване на информация от медиите, каза още генералният директор на БТА. 
По думите му развитието на българската наука на Антарктида има и чисто практически измерения - потвърждение е обявеното от ръководителя на българските антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев откритие, че на непроучения остров Смит в Антарктика българите са открили тюркоази и възможност за наличие на други редки метали, след като благодарение на българския кораб учените ни са третите, стъпили на острова след научните експедиции на САЩ и на Великобритания.
Това са реалистични цели, защото Антарктида е пример не само за сътрудничество на човечеството, но и за сътрудничество между българите - между научни организации (Софийския университет „Свети Климент Охридски”, Висшето военноморско училище във Варна, други университети, Българската академия на науките) държавни институции, НПО, частен бизнес, медии, както и между политици от различни партии. А този пример е полезен в дни на противопоставяне като сегашните, коментира Кирил Вълчев. 
Базираният във Варна български научноизследователски кораб е символ на знание, което България дава на целия ЕС, каза още Вълчев. Такъв символ според него са и университетите на Варна, които участват в разговора на конференцията „Европа на Балканите: Заедно чрез знание”. Утре БТА ще подпише безсрочен договор за постоянно партньорство чрез системно предоставяне на информационни материали с уредени авторски права и стажове на студенти в Агенцията с Медицинския университет във Варна, каквито вече има с останалите пет университета в града - Висшето военноморско училище, Икономическия университет, Техническия университет, Варненския свободен университет и Висшето училище по мениджмънт. Така БТА ще има такива договори с 39 от общо 51 университета в България и до края на годината, посочи Вълчев и допълни, че се надява на договори с всички. 
Голямата цел е по-видимо да представяме достиженията на университетите в България и в частност във Варна, така че младежите да остават да учат тук, а и да идват младите от българските общности от близките до Варна бесарабски земи в Украйна и Молдова. А също с разговори, като този, по-видимо да показваме приноса на България в ЕС, за да остават младите българи тук, за да има България хора, които да съхранят и предадат на бъдещето наследената от праисторически времена и хилядолетия развивана цивилизация в района на Варна, заяви Кирил Вълчев. 
Той припомни, че проектът „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ започна с откриваща конференция във Велики Преслав на 1 ноември 2024 г. - в Деня на народните будители, с темата за включването, благодарение на България, на кирилицата като трета азбука в ЕС. През тази година Варненската епархия ще отбележи на 2 май в Плиска 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването през 855 г. на първата българска писменост (глаголицата) от солунските свети братя Кирил и Методий. 
БТА поръча нов шрифт на кирилица ЛИК на Националната художествена академия (НХА). Той е разработен на основата на буквите на учениците на светите братя Кирил и Методий през IX век в България и е регистриран в Патентното ведомство на Република България. БТА го предоставя за свободно ползване от всички публични институции на страната в името на постигане на единен облик.