Проблемите пред българския бизнес и конкурентоспособността обсъдиха участници в дискусия, организирана от "Продължаваме промяната"

Проблемите пред българския бизнес и конкурентоспособността обсъдиха представители на бизнеса, на работодателски и бизнес организации, на търговски камари, икономисти и финансисти, които участваха в дискусията "Конкурентен бизнес", организирана от "Продължаваме промяната" (ПП). Срещата е част от серия обсъждания на важните теми за бъдещето на България под мотото "Силна България в силна Европа". В дискусията на тема "Конкурентен бизнес" ще участват представители на българския бизнес, на работодателски и бизнес организации, търговски камари, икономисти и финансисти.
Асен Василев, председател на ПП, постави въпроса как България излиза от символа на евтината работна ръка и създава български бранд, както и чия отговорност е това - на държавата, на индустрията, или на услугите. Според Василев причината брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ да е толкова висок са седем компании, които не са индустриални, а са изцяло IT и в сектора на услугите. В Европа няма такива компании и затова европейският БВП е доста по-нисък от американския, каза председателят на ПП. За Василев е ключов въпросът къде се позиционира България и накъде трябва да тръгне, за да се освободи от стигмата на евтината работна ръка и да се превърне в силна икономика. 
Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика, каза, че в България трябва да дойде глобен лидер с огромни ресурси, както и "взривни успешни истории". Част от тези потенциални шампиони ще изискват много капитал. Богданов каза, че в България БВП на човек от населението е с 34% под средното ниво за ЕС. България се намира на нива около 65%-70% от средния за ЕС БВП на човек от населението, допълни Богданов. Голямото предизвикателство според него е как да се отместим от тези нива и през следващите години да не застинем на 74%-75%. По неговите думи не е достатъчно, ако оправим нещата с Висшия съдебен съвет и главния прокурор, необходимо е привличане на шампиони и лидери в световния бизнес.
Икономистът Евгений Кънев постави като задача номер едно за развитието на българската икономика правосъдната реформа. Според него при блокирани институции никой инвеститор няма да дойде в България, затова трябва да се работи много активно за промяна на бранда на България. В момента сме известни като страна с евтина работна ръка и голяма корупция. С този имидж инвеститорите свързват България, каза икономистът и открои три стигми за България – намаляващо население, бедно население и застаряващо население.
За смяна на бранда според Кънев са необходими целенасочени усилия на държавата - "умна" стратегия, която да се развива години наред, както и "пуш" стратегия. Това означава не ние да чакаме някой отвън да промени условията, а да видим кой ни интересува като голям играч и инвеститор, и как конкретно да го привлечем, обясни Кънев. 
Изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова заяви по време на дискусията, че, колкото и да звучи неправдоподобно, металургията е конкурентоспособна индустрия, която работи с над 70% вносни суровини. На четвърто място сме по производство на мед, която е необходима на Германия, например. Със съвременно оборудване на най-високо ниво 98% от продукцията на мед у нас е за износ, защото нямаме потребление на медни изделия, но това е основа, която дава възможност за такова развитие, каза Паунова. Тя допълни, че страната ни не прави за тази индустрия това, което цяла Европа прави.
За Милена Ангелова от Асоциацията на индустриалния капитал България се нуждае от бързо преориентиране на външната си политика към икономическо сътрудничество. Във всяка една българска дипломатическа мисия по света икономическите успехи са единични и това е проблем, каза Ангелова. Тя допълни , че българската икономическа дипломация е доста орязана и омаломощена заради множеството кризи. Българската икономика, за щастие, все още е индустриална, разчита на индустриалното производство и на добивната промишленост и това генерира приходи, но поради изключително ниските инвестиции, ние сме на доизживяване и трябва да се инвестира в частния сектор, каза още Милена Атанасова.
Тя настоя за намаляване на административната тежест за бизнеса, предвидимост, намаляване на бюрокрацията, мерки за ограничаване на сивата икономика и корупцията, тъй като по тези теми няма напредък. Бизнесът винаги плаща със своите резерви за кризите, каза Ангелова и допълни, че реалният БВП се създава от сегашната индустрия. Българските производствени предприятия се намират в средата на веригите на доставки. Проблем е, че страната ни все още няма механизъм, който да подпомага енергоинтензивните индустрии, но и въобще индустриалните предприятия, които много разчитат на електрическа енергия. 
Финансистът Левон Хампарцумян заяви по време на форума, че трябва да направим така, че в България животът да бъде спокоен, приятен, сигурен и "това не е въпрос на два декрета и три закона". САЩ изнася услуги, но тези услуги лежат върху изключително силна, огромна, развита индустриална база, което дава възможност услугите да се развиват, което важи и за Китай, каза финансистът. Според него начинът, по който ЕС подхожда към индустриалната си политика, е драматично и стратегически грешен. Той попита т.нар. зелен преход има ли добри цели, базиран ли е на наука, или само на някакви усещания. Правим зелен преход, но поставяме индустриалната база на този преход на 10 000 км в Китай и така всички европейски пари, които се изсипват за това, отиват за развитие на китайската икономика, което е погрешно, каза Хампарцумян.  
Светослав Бенчев от Петролната и газова асоциация постави въпроса как страната ни защитава интересите си в Брюксел, защото в петролната индустрия те не са защитени. Втора петролна рафинерия в България няма да има, защото този бизнес някой иска да го убие, а той е важен за България и за целия ЕС, каза Бевчев. Той каза, че у нас няма производство на бензин и дизел, и от тук насетне трябва да се преборим да остане рафинираща нефт индустрия в България.
Друг проблем, който Бенчев открои, е борбата със сивия сектор. От 15 години съм в петролната асоциация и проблемът със сивия сектор продължава да не е решен, което прави изключително нелоялна конкуренция в бранша и води до загуби за бюджета, каза Бенчев. Той цитира данни на Центъра за изследване на демокрацията, според които всеки пети литър дизелово гориво е без платен данък и акциз, което генерира годишни загуби от 360 млн. евро. Решение на проблема за толкова години няма и ако промяна няма, ще преживяваме, но няма да правим нищо ново, каза Светослав Бенчев.