Проект на читалището в село Труд за съхранение на българската шита дантела "кене" е част от информационната кампания Cohesion Story Quest

Проектът "МузАтелие" на Народното читалище "Светлина -1929 г." в с. Труд, община "Марица", за съхранение на българската шита дантела "кене" е част от информационната кампания Cohesion Story Quest. Това съобщи председателят на просветната институция Ивана Икономова.
Инфлуенсъри, участващи в инициативата, са посетили читалището и в свои видео истории в социалните мрежи ще споделят осъществените дейности по проекта.
Кампанията се осъществява от пиар агенцията United Partners и Европейската комисия. Тя цели да разкрие многостранните въздействия на финансирането от Европейския съюз, като се фокусира върху ключови постижения като намаляване на различията, повишаване на заетостта и стимулиране на икономическата модернизация. Пътуването на 12 известни разпространители на информация в социалните медии започна от България и ще премине през Полша, Холандия и Португалия. Те ще разкажат историите на реални хора и постижения, като представят по три проекта от всяка държава.
"Нашият проект явно е много интересен, защото става дума за възстановяване на традиционния български занаят за шитата дантела - "кене". Радваме се, че популяризират кенето и приноса на България с добавянето на втори възел в изработката на тези дантели", разказа Ивана Икономова. С европейски средства в читалището в с. Труд е обособена творческа стая за съхранение, развитие и популяризиране на културното наследство и българските занаяти. Чрез "МузАтелие" са закупени мебели, оборудване и материали, сред които конци, игли, ножици, рамки за пана, и е организирано обучението по изработване на кене за 12 жени. Обучаващи през 2021-2022 г. са били Янка Константинова, майстор на женските занаяти, и Мария Андонова от Народното читалище "Възраждане 1983" в Старинен Пловдив.
Ученичките започват да усвояват това знание от първите стъпки с по един ред възли, като постепенно изработваните от тях дантели се усложняват. Всяка от тях прави пано, което може да бъде видяно в творческата стая на читалището. За да се шие кене, са необходими преди всичко копринени конци. Трудчанката е украсявала кърпата си за глава с тази дантела. На Изток се е шиела с едно замятане на конеца, а българката е замятала два пъти, което я прави по-стабилна, по-твърда. В нея може да се пришиват мъниста и пайети. Дантелата по забрадката, наречена в Труд "зарафлък", се изработва с конски косъм, който, благодарение на твърдината си, е държал дантелата изправена и наперена, разказа Константинова. По думите ѝ това е умение на жените, забравено във времето. В моето детство, през 50-те години, съм надничала през рамената на жените, за да се науча, разказа Янка. С кене са се украсявали краищата, деколтетата и ръкавите на ризите. Дантелата е говорила не само за сръчността, но и за характера на жената, която я е изработила. Днес с кене може да се украсяват шалове, ризи, рокли. Пенчо Славейков е казал, че през дългото 500-годишно робство българката е измислила две неща - народната песен и бродерията, посочи майсторката.  
И до днес в творческата стая продължават да се събират всяка сряда жените от клуб "Българка" към читалището в селото, които творят - плетат, бродират, шият дантели. 
Малцина, извън тесния кръг на майсторките, етнографите и музейните куратори, знаят, че с името "кене" е известна една от най-фините и изящни видове шита българска дантела. Тя се изработва с обикновена игла от тънък памучен или копринен конец. Техниката е стара, разпространена в Средиземноморието и привнесена в българските земи от Изтока още през ранното Възраждане. Шитата дантела кене е овладяна до съвършенство от българката, създала истински шедьоври – копривщенските кенета. С развитието на бубарството в с. Труд, което е внесено от свещеник Благой Тодоров Тонев през 1915 г., селото става репродукционен център за бубено семе. Бубите са се разпределяли на бубохранителите от други съседни села за производство на пашкули за индустриални цели (за естествена коприна).  През 2001 г. в с. Труд се провежда курс по кене с ръководител Радка Карагитлиева. В него участва и Янка Константинова, която днес продължава мисията да обучава и съхранява занаята.